О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 725
София 28.12.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети декември, две хиляди и девета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №610/2009 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. М. Н., град Ш., подадена от пълномощника му адвокат Н, срещу определение №9228 от 18.08.2009 год. по ч. гр.дело №7104/2009 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение жалбата му срещу определение от 25.05.2009 год. по гр. д. №6530/2009 г. на Софийския районен съд в частта, с която е прекратено производството по делото по иска срещу държавата, представлявана от министъра на финансите.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправни въпроси относно това дали липсата на материалноправна легитимация е въпрос по основателността на иска или по неговата допустимост, за разликата между процесуалната легитимация и материалноправната легитимация на ответниците по делото и за това по кой ред следва да се разглеждат предявените искове срещу държавата, които не попадат в изчерпателно изброените хипотези по чл.2 ЗОДОВ и чл.203 АПК. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Приложени са решения и определения на ВКС, САС и СГС.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Софийският градски съд е приел, че при наличието на предпоставките на чл.1 и чл.2 ЗОДОВ искът с правно основание чл.49 ЗЗД срещу държавата като възложител на работата е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като е налице специален ред, по който увреденият може да търси обезщетение за претърпените от него вреди /арг. чл.8 ЗОДОВ/.
Посочените по-горе въпроси са правнорелевантни, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По тях има трайно установена практика, съобразно която отговорността на държавния орган е специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД и тази отговорност е също гаранционно обезпечителна. Съобразно разпоредбата на чл.31, ал.1 ГПК държавата се представлява от министъра на финансите, освен когато в закон е предвидено друго. Според чл.8 ЗОДОВ обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ може да се търси по този закон, а не по общия ред. По исковете за обезщетяване на вреди, причинени в процеса на осъществяване на държавните властнически правомощия, какъвто е разглежданият случай, пасивно легитимиран е държавният орган, с който длъжностното лице, причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения. В този смисъл е ТР №3/2005 г. ОСГК на ВКС. Ето защо процесуално легитимирани ответници по иска са държавните органи, от чиито незаконни актове са причинени вредите, предмет на иска. Държавата в случая се представлява от тях. Те са представители на държавата и същата държава, представлявана и от министъра на финансите, не е легитимирана като страна в производството по разглеждане на исковете по ЗОДОВ. В случая съобразно тази практика след като въззивният съд е приел, че твърденията в исковата молба не сочат на основания, относими към отговорност на държавата, представлявана от министъра на финансите, е прекратил производството по делото по отношение на този ответник.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №9228 от 18.08.2009 год. по ч. гр.дело №7104/2009 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение жалбата на Н. М. Н., град Ш., срещу определение от 25.05.2009 год. по гр. д. №6530/2009 г. на Софийския районен съд в частта, с която е прекратено производството по делото по иска срещу държавата, представлявана от министъра на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.