3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 725
София, 30.07.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесет и шести юни , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 371 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал .2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Т. К. , особен представител на Т. Т. К., против разпореждане на Пловдивски окръжен съд от 09.03.2012 год. , с което е оставена без уважение молбата й за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на страната пред въззивната инстанция. Жалбоподателката оспорва правилността на разпореждането , цитирайки съдебна практика в подкрепа на тезата си за дължимо възнаграждение , в качеството й на особен представител, за всяка инстанция, аналогично на процесуалното представителство, основано на договор между страните.
Ответната страна не е взела становище по частната жалба .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , констатира , че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
С разпореждане от 13.09.2011 год. на Пловдивски районен съд, по гр.д.№ 1267 / 2011 год. адв.Т. К. е назначена за особен представител на ответника Т. К. , при определено възнаграждение в размер на 100 лева, вносимо от ищеца ЗАД [фирма] ,съгласно чл.47 ал.6 ГПК и платено . При въззивното обжалване особеният представител е предявил искане за определяне на дължимо за въззивна инстанция възнаграждение, оставено без уважение с атакуваното определение от 09.03.2012 год. . Съдът е мотивирал отказа си , като е приел, че определеното от първоинстанционния съд възнаграждение от 100 лева / при цена на иска 897,81 лева / е за осъществявано процесуално представителство във всички инстанции , до приключване на делото . Частната жалба е подадена в едноседмичен срок от уведомяване на особения представител адв.К. – на 20.03.12 год. , но изпращането й на ВКС е разпоредено едва на 8 май 2012 год., при това сред постановяване на решение по делото – № 722 / 04.05.2012 год. по гр.д.№ 706 / 2012 год. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение. Същото е влязло в сила с постановяването му, като окончателно, на основание чл.280 ал.2 ГПК .
Жалбата е основателна .
Съгласно чл.47 ал.6 ГПК особеният представител се назначава на разноски на ищеца, като разпоредбите на глава VІІ от Закона за правната помощ – „ Заплащане на правната помощ „ , респ. тези на Наредба за заплащането на правната помощ, приета на основание чл.37 от ЗПП , не се прилагат / чл.2 и чл.4 ЗПП / . Компетентен да определи възнаграждението на особения представител на ответника е съдът, при условията на Наредба № 1/ 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения . Възнаграждение на особения представител се дължи за всяка инстанция, съгласно раздел ІІІ на Наредбата . В този смисъл и цитираното от жалбоподателя опр. № 656 / 23.11.2010 год. по ч.гр.д.№ 342 / 2010 год. , постановено по реда на ГПК , в сила от 01.03.2008 година .
Съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 7 ал.2 т.1 от същата и предвид цената на иска – под 1000 лева , минималното възнаграждение възлиза на 89,78 лв. и е дължимо за една инстанция. Определеното от съда , в размер на 100 лева , се явява съразмерно и справедливо определено за една инстанция и очевидно непокриващо, дори с оглед минималния задължителен размер от 40 лв. , дължимото съгласно Наредбата възнаграждение . Следователно и като е отказал определяне и присъждане на такова за въззивна инстанция , Пловдивски окръжен съд е постановил неправилно определение , което следва да бъде отменено. Предвид междувременното влизане в сила на решение по делото и изхода по същото – в полза на ищеца , липсва основание дължимото за особения представител на ответника възнаграждение да бъде вменено в тежест на ищеца / чл.78 ал.7 предл. второ ГПК и арг. от пар.3 ПЗР на ЗПП /. Последното предпоставя след отмяна на отказа на въззивния съд да определи възнаграждение на особения представител за въззивна инстанция , делото да се върне на същия съд , за произнасяне по реда на чл.248 ГПК – допълване на постановеното решение в частта, относно дължими от ответника разноски за процесуалното му представителство от особен представител , след определяне на размера на същото , в съответствие с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 / 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Такъв процесуален резултат би се постигнал и ако съдът , в съответствие с навременно депозираната частна жалба на особения представител, бе изпратил същата за инстанционен контрол преди постановяване на решението си .
Водим от горното , Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение на Пловдивски окръжен съд от 09.03.2012 год. по гр.д.№ 706 / 2012 год. и ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд, за произнасяне по молбата на адв. Т. К. , за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство на ответника във въззивна инстанция , в качеството й на особен представител , на основание чл.248 ГПК .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :