2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 725
София, 04.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1204/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ю. И. О.,чрез пълномощника му адв.Л.Т. срещу решение от 25.07.2011 г. по в.гр.д. Nо 13434/10 г. по описа на Софийски градски съд,ГО – ІІ-в състав ,с което е отменено решение от 03.08.2010 год. на Софийски районен съд,постановено по гр.д.№55470/09 год. в частта,с която е намалено универсално завещателно разпореждане от 26.11.1984 год.,съставено от Е. Й. О. в полза на К. И. О. с 1/8 ид.ч. и е възстановена запазената част на Ю. И. О. на основание чл.30,ал.1 ЗН,както и в частта,с която за ищеца К. И. О. е определена квота 5/8 ид.ч.,а за ответника Ю. И. О. квота от 3/8 ид.ч. и е постановено ново по същество на спора,с което е отхвърлено искането с правно основание чл.30,ал.1 ЗН на Ю. И. О. за намаляване на универсално завещателно разпореждане от …. год.,съставено от Е. Й. и възстановяване на запазената му част от наследството на майка му Е. Й. О.,като погасено по давност и са определени квотите на съделителите както следва – за К. И. О. ? ид.ч. и за Ю. И. О. 1/4 ид.ч.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280,ал.1,т.3 ГПК,по въпроса за началната дата,от която започва да тече погасителната давност за предявяване на иска по чл.30,ал.1 ЗН.Счита,че неясната и непълна формулировка в ППВС № 7/73 год. следва да бъде преодоляна чрез произнасяне на ОСГК на ВКС.
Ответната страна,чрез пълномощника си –адв.С.Б. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че ответника – сега касатор не е придобил по давност ? ид.ч. от делбения имот,тъй като липсва категоричност за която и да е от материалноправните предпоставки на придобивната давност.Липсват доказателства след смъртта на майка си касаторът да е владял апартамента само за себе си – лично или чрез държане осъществявано от трети лица, необезпокоявано повече от 10 години.Безспорно е,че саморъчното завещание от …. год.направено от Е. О. в полза на своя син К. е обявено на …. год.-в петгодишния срок след откриване на наследството на 17.10.1990 год.Прието е, че искът на касатора по чл.30 ЗН,предявен на 14.04.2010 год.с отговора по исковата молба, е погасен с изтичането на общата петгодишна давност,чийто начален момент в настоящия случай е обявяването на завещанието,тъй като в този момент ищеца е упражнил правата си по завещанието.С оглед на така установеното съдът е определил квотите на страните,отчитайки и наследствените им права след смъртта на баща им.
Основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото.Доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на конкретни факти.По поставените въпроси за началната дата,от която започва да тече погасителната давност за предявяване на иска по чл.30,ал.1 ЗН не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, а съществува последователна и многобройна съдебна практика – ПП на ВС № 7/73 год. и решения по чл.290 ГПК,с която въззивният съд се е съобразил.Тълкуването на релевантния въпрос е дадено в посочената по-горе постоянна практика на ВКС и не се налага изоставяне на това тълкуване на закона,за да се възприеме друго.Направеното за първи път пред настоящата инстанция възражение от касатора за прекъсване на погасителната давност с подаването на имотните декларации,което действие било равнозначно на „признание” на този иск,като обосновка на основанието по т.3 не следва да се обсъжда.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на спора касаторът следва да заплати разноските на ответника направени пред настоящата инстанция в размер на 980 /деветстотин и осемдесет/лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.07.2011 г. по в.гр.д. Nо 13434/10 г. по описа на Софийски градски съд,ГО – ІІ-в състав .
ОСЪЖДА Ю. И. О. да заплати на К. И. О. разноски в размер на 980/деветстотин и осемдесет/ лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :