О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 725.
гр. София, 05.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 338/11г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. П. П. от [населено място], С. област срещу въззивно решение № ІІІ-158 от 25.11.10г., постановено по гр.д.№ 1585/10г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която са определени правата на съделителите върху допуснатия до делба недвижим имот с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 51 от 23.07.10г. по гр.д.№ 727/09г. на Несебърския районен съд в частта, с която са определени правата на съделителите Н. А. С. и Ж. П. П. върху допуснатия до делба между тях недвижим имот – апартамент № 8, находащ се в КК”С. бряг-запад”, комплекс “С. Ф.”, сграда “Е”, ет.1 с площ от 64, 21 кв.м., ведно с 4, 530% ид.части от общите части на сградата и толкова ид.части от правото на строеж върху мястото (9351/71702 ид.части за ищцата и 63351/71702 ид.части за ответника) и вместо него е определил равни квоти. В останалата му част първоинстанционното решение е потвърдено.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи (същите са били в брак от 2001г. до 20.03.09г.), които са закупили процесния апартамент с нот.акт № 18/04г. за сумата 46 745 лв. (в предварителен договор за продажба на имота от 15.08.03г. е посочена цена 44 163 щ.д.), която е изплатена изцяло със заемни средства. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че имотът е придобит от страните изцяло в режим на съпружеска имуществена общност на посочената в нотариалния акт цена и че понастоящем правата им върху него са равни. Претенцията на ответника за трансформация на негово лично имущество при придобиването на имота е приета за неоснователна, тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства не е установено същият да е влагал при покупката свои лични средства.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите налице ли е частична трансформация на лично имущество при придобиването на недвижимия имот; възможно ли е доказването им със свидетелски показания; представлява ли предварителният договор годно доказателство за определяне на действителната цена за закупуването на имота и следва ли да се обсъждат всички събрани по делото доказателства и всички доводи на страните, които са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно дадените с ТР № 1/09 г. ОСГТК, т.1 задължителни разяснения материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не могат да се отнасят за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Тъй като във връзка с първите три поставени въпроса касаторът е се позовава на противоречие с незадължителна практика на ВКС, респ.ВС ( Р № 116 по гр.д.№ 1403/90г., Р № 865 по гр.д.№ 628/05г. и Р № 249 по гр.д.№ 425/08г.) следва да се прецени дали не е налице визираното в чл.280, ал.1, т.2 ГПК основание за допускане на касационно обжалване (срв. дадените в посоченото тълкувателно решение разяснения).
Същото би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
В случая първият поставен от касатора въпрос е по съществото на спора, а следващите два въпроса не обуславят неговия изход, тъй като въззивният съд не е приел, че доказването на влагането на лични средства при закупуването на имота не може да се извърши със свидетелски показания или че предварителният договор принципно не е годно доказателство за установяване цената на имота, а е приел, че влагането на лични средства не е установено от тези показания, както и че при посочени различни цени в предварителния и окончателния договор меродавна е посочената в последния цена. Наред с това противоречие между обжалваното и посочените решения на ВС и ВКС не е налице, доколкото с тях са разгледани различни от настоящата хипотези (решенията нямат отношение към третия поставен въпрос).
Във връзка с последния поставен въпрос следва да се отбележи, че той има отношение към преценката на доказателствата и по своята същност представлява касационно оплакване, поради което също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, още повече, че касаторът не сочи конкретно кои доказателства и доводи не са обсъдени, нито във връзка с него е налице противоречие с представената задължителна (ППВС № 2/67г.) и незадължителна практика на ВКС (Р № 923 по гр.д.№ 1756/60г. и Р № 336 по гр.д.№ 855/99г.).
С оглед изложеното подадената от Ж. П. П. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № ІІІ-158 от 25.11.10г., постановено по гр.д.№ 1585/10г. на Бургаския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: