О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 725
София, 03. 08. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1122/2009 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ТПК”С”-Пловдив срещу решение № 735 от 28.04.2009 год.на Пловдивски окръжен съд, постановено по гр.д. № 232/2009 год.,потвърждаващо решение № 103 от 21.10.2008 год.по гр.д. № 2477/2007 год. на Пловдивски районен съд в частта,с която е отхвърлен предявения от касатора против „Б”ЕООД-Пловдив установителен иск за собственост на едноетажна сглобяема сграда/метална конструкция/с площ 356 кв.м.,находяща се в югоизточната част на УПИ * – Б. Е. ,кв.6-нов по плана на кв.”И” –гр. Пловдив.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност,поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.3 ГПК ,като не са посочени конкретните въпроси, по които въззивният съд се произнесъл и които са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото. От анализа на изложението обаче, може да се стигне до извода ,че се касае до поставяне на материалноправен въпрос относно придобивната давност и нейните обекти.
Ответната страна-„Б”Е. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК,в който оспорват касационната жалба и счита,че не следва да се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение счита касационната жалба за процесуално допустима,като подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт ,при обжалваем интерес над посочения в чл.280 ал. 2 ГПК.
Решаващите мотиви на въззивния съд за да отхвърли установителния иск за собственост са,че ищецът сега касатор,като съществуваща и незаличена кооперация по смисъла на §1 от ПЗР на ЗК не е доказал,че процесната сграда е била изградена преди одържавяване на имуществото му през 1971 год.и като такава собствеността да подлежи на възстановяване. Недоказано е и второто придобивно основание-приращение към собствения й имот,тъй като сградата е построена в периода 1971 – 1991 год.от праводателя на ответното дружество и с негови средства, в държавен имот към момента на построяването й. Освен това с Акт за частна общинска собственост от 10.10.1997 год.сградата е включена в капитала на ответното търговско дружество,чийто собственик на капитала е Община П.,а като самостоятелен обект на право на собственост е придобита по давност,ч. непрекъснато упражнявано владение в периода 30.07.1993 год.-09.2006 год.
Не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за придобивната давност и нейните обекти. Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната правен въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото. По поставения въпрос не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго. За пълнота следва да бъде посочено,че касаторът не е изложил съображения относно необходимостта от разглеждане на този въпрос с оглед на промяна на създадена поради неточности при тълкуването на разпоредбата на ЗС съдебна практика или за осъвременяване на възприетото тълкуване,поради изменения в обществените условия или законодателството. Освен това въпросът за придобивната давност и нейните обекти не е обуславящ за извода по установителния иск за собственост. Преценката му наред с фактите и доказателствата за собственост не съставлява материалноправен или процесуалноправен въпрос. Правилността на тази преценка от страна на въззивния съд на практика би съставлявала предмет на касационния контрол,но не и предпоставка за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 735 от 28.04.2009 год.на Пловдивски окръжен съд, постановено по гр.д. № 232/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: