1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 726
София, 16.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2379 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на ищеца [фирма], [населено място] против Определението, постановено в открито съдебно заседание на 03.06.2014г. по в.т.д.№ 224/2014г. на Апелативен съд Варна, с което производството по делото, образувано по въззивна жалба на ищеца срещу решението по т.д.№ 174/2013г. на ОС Добрич, е спряно до приключване на производството по т.д.№ 617/2013г. на ОС Велико Търново. За да постанови спирането, въззивният съд е посочил, че по т.д.№ 617/2013г. [фирма] в качеството си на ответник е предявил като защитно средство евентуално възражение за прихващане, което има идентичен предмет с образуваното по исковата молба на същото дружество т.д.№ 174/2013г. на ОС Добрич. Мотивирано е, че с оглед преценката за допустимост на производството по т.д. 174/2013г. и предвид разпоредбите на чл.298,ал.4 и чл.229,ал.1,т.4 ГПК, следва да бъде постановено спиране до приключване на т.д.№ 617/2013г.
С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Твърдението е, че не са представени надлежни доказателства за идентичност на спорното материално право по двете дела, копието от съдебното решение по т.д.№ 617/2013г. не било заверено от съда, т.е. не е безспорно установена предпоставката за спиране по чл.229,ал.1,т.4 ГПК. Изложени са и доводи, че съдът е постановил спиране без да има изрично искане от ответника, както и че е следвало да установи кое е по-рано заведеното дело, тъй като в хипотезата на чл.229,ал.1,т.4 подлежи на спиране именно производството по него.
В писмен отговор ответникът [фирма], [населено място] оспорва основателността на частната жалба. Представя допълнителни писмени доказателства относно предмета на спора по т.д.№ 617/2013г. на ОС В. Търново, по което е образувано въззивно производство по т.д.168/2014г. на АС Велико Търново, насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.09.2014г.
Частната жалба е депозирана в срок и е неоснователна.
Видно от приложеното на л.22сл. от материалите по в.т.д.№ 224/2014г. на АС Варна решение по т.д.№ 617/2013г. по описа на ОС В.Търново, т.д.№ 617/2013г. е образувано по исковата молба на [фирма] срещу [фирма] за заплащане на цена на доставена стока –хляб и хлебни продукти. Видно от същото решение, ответникът е предявил възражение за прихващане като евентуално защитно средство срещу предявения иск, прието за допустимо, и по което съдът се е произнесъл с решението. То има за предмет вземания на [фирма] срещу [фирма], произтичащи от договор за цесия и вземане на цедента за „премия за сътрудничество”, дължима на основание чл.103 от ОУ на договора за доставка по издадени фактури на обща стойност 114 564.26лв. Същото вземане е предмет и на предявения от Ц. [фирма] иск, въз основа на който е образувано т.д.№ 174/2013г. на ОС Добрич, по което производството пред въззивната инстанция е спряно и чието определение за спиране се обжалва с настоящата частна жалба. Обективното тъждество произтича от пълното припокриване на предмета на направеното в евентуалност възражение за прихващане и този на предявения в самостоятелно производство осъдителен иск по двете дела между същите страни.
Неоснователно е поддържаното в частната жалба становище за липса на надлежни доказателства, въз основа на които въззивната инстанция е постановила атакуваното определение. Жалбоподателят като страна по спора по т.д.№ 617/2013г. не навежда конкретни доводи извън формалният, че представеното копие от първоинстанционното решение по него, не било заверено от съда. Неаргументирано е и становището, че липсва тъждество между вземането-предмет на възражението му за прихващане, заявено по т.д.№ 617/2013г. и претенцията му на ищец по т.д.№ 174/2013г.
Разпоредбата на чл.229,ал.1 ГПК не предвижда искането за спиране на делото на основание т.4 ГПК да изхожда от страната, т.е. преценката за наличието на предпоставките за спиране е служебна.
В хипотезата на чл.229,ал.1,т.4 ГПК е ирелевантно кое е по- късно заведеното дело. В случая, степента на обусловеност на решенията по двете дела е еднаква, и именно съдът разглеждащ спора по т.д.№ 224/2014г. е бил сезиран с довода за наличието на друго висящо дело /т.д. 617/2913г. на ОС Търново и въззивното производство по него – в.т.д.№ 168/2014г. на АС Търново/.
Съгласно разпоредбата на чл.298,ал.4 ГПК, решението влиза в сила и по отношение на разрешеното с него възражение за прихващане и наличието на влязло в сила решение по отношение на него съставлява, на основание чл.299,ал.1 ГПК, абсолютна процесуална пречка същото вземане да бъде предмет на отделно исково производство. Спирането на производството в случая е обусловено от необходимостта да бъде извършена преценка за допустимостта на предявения иск /наличието на положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателни предпоставки/ към момента на постановяване на решението по съществото на спора.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Определението, постановено в открито съдебно заседание на 03.06.2014г. по в.т.д.№ 224/2014г. на Апелативен съд Варна, с което производството по делото е спряно.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.