О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 726
София, 25.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 17.10. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
ч.т.дело № 3827/2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма],[ЕИК], чрез адвокат М. Х., с вх.№13072/16.08.2013 г. на Бургаския окръжен съд, срещу определение №1991 от 29.07.2013 г. на Бургаския окръжен съд, 6 възз.гр.състав, с което потвърдено разпореждане №12805 от 05.06.2013 г. по ч.гр.д.№4479/2013 г. на Бургаския районен съд, ГО, ХХХVІІІ състав, с което е отхвърлено заявлението на касатора за издаване заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417, т.3 ГПК и изпълнителен лист спрямо солидарно отговорните длъжници П. И. И. и [фирма], ЕИК[ЕИК] за заплащане на сумата 14 750 лв. по споразумение с нотариална заверка на подписите от 03.12.2012 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлениет-04.06.2013 г. Бургаският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че приложеното по делото споразумение от 03.12.2012 г., сключено между Д. Д. и длъжниците, без участие на заявителя и настоящ касатор, [фирма], не представлява редовен от външна страна документ и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на заявителя.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.417 във вр. с чл.22 ЗЗД, тъй като лицето Д. Д., подписал споразумението, е договарял в полза на трето лице- заявителя [фирма]. Като значими за изхода на делото поставя следните въпроси: 1.”Изключени ли са от приложното поле на чл.417, т.3 ГПК договорите в полза на трето лице; 2. „Необходимо ли е допълнително потвърждение та длъжника при договор в полза на трето лице?” спрямо които подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Формулираните от касатора правни въпроси не представляват общото основание за достъп до касация, тъй като не са обусловили конкретните правни изводи на съда. В обжалваното определение Бургаският окръжен съд е приел, че нотариално завереното споразумение не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане в полза на заявителя, като не се е обосновал с наличието или липсата на договор в полза на трето лице. Той се е позовал на характера на проверката, която извършва съдът по чл.418, ал.2 ГПК, поради което претендираното от заявителя вземане трябва да е подкрепено от съдържанието на документа, въз основа на който заявителят може да иска заповед за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист. В случая се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на спогодба с нотариална заверка на подписите, в която третото лице не участва. От съдържанието й не става ясно, че спогодбата се сключва в полза на заявителя [фирма], а и в самото заявление в т.9 претендираното парично вземане не е индивидуализирано като такова. При това основанието на уговорката в полза на банефициера трябва да е част от фактическия състав на договора между уговарящия и обещателя/ в случая длъжника/, което не може да се изведе от приложеното със заявлението споразумение с нотариална заверка на подписите. Проверката за настъпване на изискуемостта на вземането на бенифициера, заявител в заповедното производство, каквато изисква чл.418, ал.2 ГПК, не може да се направи от представеното по делото споразумение, тъй като третото лице не е страна по него.
Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация- чл.280, ал.1,т.3 ГПК. По предмета и обхвата на проверката, която извършва заповедния съд по реда на чл.418, ал.2 ГПК съществува изобилна и непротиворечива практика, а касаторът не излага съображения за необходимостта от преосмислянето й. В този смисъл вж.т.4 на ТР 1-2010-ОСГТК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване определение №1991 от 29.07.2013 г. на Бургаския окръжен съд, 6 възз.гр.състав, с което потвърдено разпореждане №12805 от 05.06.2013 г. по ч.гр.д.№4479/2013 г. на Бургаския районен съд, ГО, ХХХVІІІ състав
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: