О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 726
София , 03 юни 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седми април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №198 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. И. Г. от [населено място], чрез процесуален представител адв.З., срещу решение от 16.08.2013г., постановено по в.гр.д.№13070/2012г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 15.07.2010г. по гр.д.№6778/2010г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от А. И. Г. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Агенция”Митници” не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от А. И. Г. срещу Агенция”Митници” искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на Г. със заповед №9878/16.12.2009г. на директора на Агенция”Митници” на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване на щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен митнически специалист” на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ и за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че с въззивното решение е разрешен въпрос: „налице ли е реално съкращаване в щата в случаите при които трудовите функции за съкратената длъжност продължават реално да съществуват, изпълнявани са от ищеца, макар и в рамките на новосъздаденото учреждение, към което са преминали дейността, компетентността, правата и задълженията от закритото учреждение, в което е съществувала съкратената длъжност”. Касаторът счита, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Не е налице соченото от касатора правно основание по чл.280, ал.1, т.3 КТ, тъй като не е обосновано от касатора поставения въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Отделно от това, касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване, а разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване на щата, не е непълна, неясна или противоречива и по приложението й има създадена съдебна практика, която не се нуждае от промяна и съгласно която при уволнение поради съкращаване в щата това означава самото съкращаване вече да е направено от компетентния орган по предвидения за това ред.
Касаторът счита че въпросите: „следва ли съдът да извърши преценка за съответствие между дадените на работника оценки при подбора и действително проявените от него качества по всички подкритерии, включени в подбора и послужили за неговото извършване” и ”може ли съдът да не извършва преценка досежно някой от подкритериите, когато той не е единственият, при оценка на работниците и служителите относно нивото на изпълнение на тяхната работа; по какъв начин се определя кой от критериите и в частност подкритериите следва да бъде подложен от съда на преценка за съответствие между поставената от работодателя оценка и действително проявените от работника качества; подкритерият „спазване на изискванията на Кодеска за поведение на митническия служител” важен ли е и допустимо ли е същият да бъде изключен от обхвата на съдебния контрол по приложение на чл.329 КТ” са разрешени с въззивното решение в противоречие с Тълкувателно решение №3/2012г. по тълк.д.№3/2012г. на ВКС, ОСГК, решение №310 от 16.04.2010г. по гр.д.№333/2009г. на ВКС, ІVг.о., решение №416 от 12.07.2010г. по гр.д.№531/2009г. на ВКС, ІVг.о. и решение №1633 от 07.03.2013г. по гр.д.№12825/2012г. на СГС /за последното няма данни да е влязло в законна сила, поради което не съставлява доказателство за наличие на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК/. С приложената практика на ВКС не е разрешен вторият от тези въпроси, посочени от касатора. С посоченото по-горе Тълкувателно решение на ВКС е прието, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 ГПК – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. В този смисъл е и първото от посочените решения на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. С въззивното решение е прието, че оценката на ищеца и другите двама сравнявани служители е извършена по критерии, които съответстват на чл.329 КТ – квалификация /знания, умения, опит/ и качество на изпълнение на работата, включващи множество подкритерии, които са относими към главните критерии. Въззивният съд не е приел, че някои от приетите от работодателя оценки не подлежи на преценка на действително притежаваните от служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Освен посочени от ищеца служители, разпитан е и член на комисията, имащ непосредствени впечатления от нивото на справяне на участвалите в подбора служители. Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване по тези поставени от касатора въпроси.
Касаторът счита, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото въпросите:
„в хипотезата на задължителен подбор може ли работодателят да основава оценката за нивото на изпълнение на длъжността само на писмени доказателства, без да има преки и непосредствени впечатления от работата на участващите в подбора лица”, „какво следва да се разбира под израза „назначена комисия от специалисти в съответната производствена или служебна сфера” и участието на юрист в едно учреждение или предприятие в комисията по подбор, сочи ли на наличие на комисия от специалисти в съответната служебна сфера” и „необходимо ли е извършване на нов подбор по реда на чл.329 КТ когато след осъществяване на подбора е извършено преструктуриране и реорганизация в предприятието на работодателя, изразяващо се в закриване на организационната структура, към която ищецът е работил и създаване на нова, която макар и обединяваща функциите и отговорностите по закритите структури е с различна организационна и йерархическа подчиненост”. Не е налице соченото от касатора правно основание по чл.280, ал.1, т.3 КТ, тъй като само е посочена разпоредбата на закона, но не е обосновано от касатора поставения въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване, поради което необосновано сочи, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Също така не е обосновал твърдението си, че поставените от него въпроси са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Касаторът сочи, че с въззивното решение е разрешен въпросът: „за приложение разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК досежно задължението на съдебния състав при произнасяне с решение да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, както и преценка на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи досежно тях” в противоречие с решение №115 от 24.03.2010г. по гр.д.№2549/2008г. на ВКС, ІІІг.о., решение №337 от 28.04.2010г. по гр.д.№950/2009г. на ВКС, ІVг.о. и тълкувателно решение №1 от 04.01.2001г. по т.гр.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС. Не е налице твърдяното противоречие, тъй като видно от съдържанието на обжалваното решение въззивният съд е направил собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Правилността на тези изводи се осъществява при разглеждане на жалбата, ако бъде допуснато касационно обжалване.
Касаторът сочи, че с въззивното решение са разрешени въпросите: „дължи ли работодателят мотиви при прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служител на обективно основание извън случаите по чл.195 КТ” и ”от какво се определя основанието за прекратяване на трудовото правоотношение – посочената от работодателя в заповедта правна квалификация или изнесените в същата факти”, в противоречие с решения на ВКС, които обаче не отнасят до други, различно от приложеното в настоящия случай, основания за уволнение: чл.328а КТ, чл.328, ал.1, т.6 КТ, случай на неприето предложение предложение по чл.325, ал.1 КТ с разрешен въпрос дали има ефект на писмено предизвестие по чл.326, ал.1 КТ. Представено е въззивно решение, за което няма данни да е влязло в законна сила, поради което не съставлява доказателство за наличие на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Вторият въпрос е неотносим към спора, доколкото в исковата молба доводите за незаконосъобразност на уволнението не за несъответствие на посоченото правно основание в заповедта за уволнение с посоченото в нея фактическо основание на уволнението, а са, че в заповедта за уволнение е посочено правното основание за уволнение, но че „не са посочени онези факти и обстоятелства от обективната действителност, които на послужили като фактическо основание за прекратяване на трудовия договор”.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.08.2013г., постановено по в.гр.д.№13070/2012г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: