9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 726
С. ,03,08,2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети май, през две хиляди и шестнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Росица Божилова т.д. № 3121 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 192/22.06.2015 год. по т.д.№ 196/2015 год. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 9/07.01.2015 год. по т.д.№ 1567 / 2014 год. на Варненски окръжен съд. С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] – [населено място] иск, с правно основание чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД – за сумата 64 672,51 лева,претендирана като подлежаща на връщане,поради отпаднало основание / отмяна на раздел ІІІ т.12 от Решение № Ц – 33 / 14.09.2012 год. на ДКЕВР, с влязло в сила съдебно решение № 4083/25.03.2013 год. на ІV отд. на ВАС /, цена за достъп на ищеца,като производител на електроенергия от възобновяеми източници, до електропреносната и електро разпределителната мрежи,заплатена по фактура № [ЕГН]/06.11.2012 год. , претендирана ведно със законната лихва върху същата от подаване на исковата молба. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, досежно игнорираните от съда правни последици на отмяната,с влязло в сила съдебно решение,на индивидуален административен акт – Решение на ДКЕВР № Ц – 33/14.09.2012 год. / отменено в частта му по раздел ІІІ,т.12 с решение № 4083 /25.03.2013 год. по адм.д. № 12494 / 2012 год. на тричленен състав на ВАС,потвърдено от петчленен състав на ВАС , с решение № 8937 / 19.06.2013 год. по адм.дело № 6082/2013 год./, с което са били определени временни цени за достъп до електроснабдителната и електроразпределителната мрежи, по които на ищеца е била начислена и събрана цена за достъп, спрямо основанието за заплащане на цената,респ. отреченото отпадане на същото. Касаторът акцентира на относимостта на последващо постановеното решение № Ц–6 / 13.03.2014 год.на ДКЕВР,с което са определени нулеви стойности на цена за достъп до електроразпределителната мрежа на [фирма].Обосновава тезата ,че нормативно основание за заплащане цена на достъп, дължима от производителя на електрическа енергия, освен когато не е и потребител на същата за производствените си нужди, според касатора няма,а и не се обосновава и доказва предоставяна от ответника друга и различна услуга / освен преноса за нуждите на продажбата й на краен потребител/, която да оправдава заплащането на процесната от производителя на електрическа енергия / но не и като потребител на същата /.Касаторът обосновава довод за изобщо невъзникнало с ответника правоотношение, поради липса на сключен договор за достъп, както и при липса на предпоставки за валидното му сключване, с оглед едва последващо утвърдени Общи условия,изискуеми от ЗЕВИ.Поради това счита, че единственото правно основание за плащането е самото решение на ДКЕВР и отмяната му е достатъчна да обоснове основателност на иска , на така заявеното правно основание. Така по същество доводите на касатора се основават на отричане валидно възниквало изобщо правоотношение по договор за достъп до електроразпределителната мрежа.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, предвид неаргументиран допълнителен селективен критерий по формулираните въпроси, в никоя от сочените, на практика всички, хипотези на чл.280 ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът твърди,че платената от него,в качеството му на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници / фотоволтаична централа /, цена по фактура № [ЕГН]/06.11.2012 год. за достъп до електроразпределителната мрежа на ответното дружество, подлежи на връщане, тъй като ценообразуването е извършено въз основа на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници,съгласно Решение № Ц–33/14.09.2012 год. на ДКЕВР, отменено в съответната му част, с влязло в сила решение на ВАС. Ищецът счита, че с отмяната на решението на ДКЕВР,с действие спрямо всички и обратно действие, вкл. по отношение на разпореденото му предварително изпълнение,е отпаднало основанието за заплащане на цената .
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че ищецът е едновременно производител на електрическа енергия – ползвател на електроразпределителната мрежа по смисъла на т.41а б. „а” пр.1 от пар.1 на ДР на ЗЕ , а от друга – потребител на мрежата,тъй като се снабдява от нея с електрическа енергия , необходима за функционирането на съпътстващите си устройства,по смисъла на т.41а б.”а” пр.2 от пар.1 на ДР на ЗЕ.Приел е,че съгласно действащата нормативна уредба доставката на услугата за достъп до електроразпределителната мрежа се извършва на договорно , възмездно основание, като при несключен договор същественият елемент „ цена „ се замества с административен акт / решение на ДКЕВР /. Съдът е приел,че между страните е налице валидно възникнало и съществуващо към процесния период правоотношение по фактически предоставен достъп до електроразпределителната мрежа,за който е заплатена цена, съгласно решение № Ц – 33/ 14.09.2012 год. на ДКЕВР.Макар отмяната на Решение Ц – 33 / 14.09.2012 год. на ДКЕВР, с влязло в сила решение на ВАС , да има обратно действие / като не е отречено и заличаването с обратна сила правните последици на предварителното му изпълнение / ,тази отмяна,според съда,не се отразява на валидността на облигационното правоотношение между страните,законово регламентирано,вкл.относно възмездността на предоставяната услуга „достъп до електроразпределителната мрежа”. С отмяната му не отпада правното основание за заплащането на цена за достъп, предоставянето на който в процесния период не е било спорно, а единствено остава неопределен размера на същата, т.е.не акта на ДКЕВР е основанието за плащане на цената,нито с отмяната му се прекратява правоотношението по достъпа , а възниква единствено задължение за преуреждане на разменените престации. Съдът е обосновал извод, че доколкото, с оглед съотношението между определените временни, макар отменени, и дължимите окончателни,все още неопределени,поради неприключило обжалване на решение № Ц – 6 от 13.03.2014 год. на ДКЕВР,би било налице различие, обуславящо неоснователно за ищеца разместване на имуществени блага,то би било преодолимо чрез компенсаторни мерки / аналогично на тези по решение № КМ – 1 / 13.03.2014 год. на ДКЕВР /.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1/ Съществува ли основание операторът на електропреносната мрежа да задържа суми,платени на база невлязло в сила решение на регулаторния орган ДКЕВР , отменено по съответния ред от ВАС ? ; 2/ При определяне на окончателни цени в нулев размер, не следва ли всички суми, платени на база предварително изпълнение на решение на регулаторния административен орган, за определяне на временни цени,да бъдат възстановени ? ;3/ При невлязъл в сила административен акт, последиците от предварителното му изпълнение следва ли да се заличават?; 4/ За да възникне задължение за плащане цена за достъп до електропреносната мрежа на съответния лицензиант в сферата на енергетиката , резултат от осъществяване на сложен фактически състав, съдържащ и административно правен елемент , а именно – решение на енергийния регулатор – ДКЕВР , при съдебната отмяна на незаконосъобразния му акт,формиращ сложния състав, подлежи ли на връщане платеното?; 5/ Отмяната на административен акт действа ли с обратна сила и същото води ли до отпадане последиците му и поражда ли задължение за възстановителни мерки,насочени към реституция на положението, отпреди действието на акта ? и 6 / Отмяната на незаконосъобразен административен акт следва ли да се зачете от гражданския съд, като вместо недействително определените цени за пренос през ел.мрежата на съответния лицензиант , в правоотношението се отчетат окончателно фиксираните от регулатора стойности в нулев размер? Въпросите са обосновавани с формално посочване на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – с ТР № 17/1959 год. и ТР № 50 / 1985 год. на ОСГК на ВС, в действителност относими към хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, както и с приложена за същата хипотеза, противоречаща на въззивното решение,казуална практика на въззивни съдилища; 3/ с обосноваване хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Първият и четвъртият от въпросите на практика са обобщими до един, обхващащ съдържанието на спора между страните и релевантен спрямо решаващите мотиви на въззивното решение,според които отмяната на Решение № Ц – 33 /14.06.2012 год. на ДКЕВР сама по себе си не обосновава задължение за връщане на заплатена, за действително предоставена услуга за достъп до електроразпределителната мрежа, цена. В качеството му на правен, въпросът следва да се конкретизира,съобразно правомощията на настоящата инстанция, посочени в ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, в смисъла,кореспондиращ на правното основание на предявената претенция – чл.55 ал.1 пр .трето ЗЗД, а именно : „ Отмяната, по реда на АПК,с влязло в сила съдебно решение,на индивидуален административен акт / решение на ДКЕВР/,определящ цени за достъп до електроразпределителната мрежа,обуславя ли задължение за връщане на формираните въз основа на същото това решение и заплатени цени за предоставения достъп, като заплатени на отпаднало основание – чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД ?
Въпросът покрива общия селективен критерий и е обоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК,с представена от страната, противоречаща на разрешението, дадено от въззивна инстанция, казуална практика, в отговор на същия: влязло в сила решение № 1059 по гр.д.№ 1273/2014 год. на Варненски окръжен съд. Останалите приложени съдебни актове – казуална съдебна практика на въззивни съдилища, макар доказано влезли в сила, не разрешават поставения правен въпрос, изхождайки от идентични с тези в настоящото въззивно решение фактически обстоятелства.Част от тях обосновават извод,че между страните не е възникнало в нито един момент , не само поради неподписан изрично договор, но вкл. при условията на фактическо предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа,на валидно правоотношение по договор за достъп, като с решение № Ц – 33 на ДКЕВР на практика е временно уредено едно извъндоговорно, фактическо положение, поради което самото то е основанието за заплащане на цената и с отмяната му респективно отпада и основание, по смисъла на чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД / така реш.№ 615 по гр.д.№ 131 / 2015 год. на Варненски окръжен съд и реш.№ 1138 по гр.д.№ 318 / 2015 год. на Варненски окръжен съд /. С друго решение, в което е разгледан иск по чл.327 ал.1 вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД ,за заплащане от енергийното дружество на цена на закупена електрическа енергия, като неоснователно прихваната срещу задължения на ищеца ,по цена за достъп до електроразпределителната мрежа на ответника, предвид правното основание на претенцията не е коментиран фактически състав на чл. 55 ал.1 пр.3 ЗЗД , а липсата на влязло в сила решение за определяне на временни , респ. окончателни цени за достъп, е съобразено като обуславящо неликвидност на вземането / неопределеност по размер / , с което ответникът е прихванал задължението си към ищеца. Това е и решаващият извод за уважаването на иска. Друг от съдебните актове е напълно неразбираем, досежно логиката на съдебния състав, за уважаване на иска по чл.55 ал.1 пр. 3 ЗЗД / така реш.№ 468 по гр.д.№ 3 / 2015 год. на Варненски окръжен съд / , въпреки изричния мотив със смисъл, идентичен на мотивите на настоящото въззивно решение, а именно – че с отмяната на решението на ДКЕВР не се дерогира основанието на възникналите между страните обвързаности, респ. възмездния им характер. С реш. № 1059 по гр.д.№ 1273/2014 год. на Варненски окръжен съд е прието, че с отмяната на решението на ДКЕВР,имаща обратно действие, формираните съобразно същото и заплатени цени за достъп до електроразпределителната мрежа на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници,се дължат на отпаднало основание – чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД.
Не се обосновават по този въпрос хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Цитираните тълкувателни решения по начало не формират задължителна съдебна практика по чл.280 ал.1 т.1 ГПК,с оглед задължителните указания в т.2 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Задължителна практика,при действието на Закона за устройство на съдилищата, т.е. за периода до влизане в сила на Закона за съдебната власт от 1994 год., са единствено тълкувателните постановления на Пленума на Върховния съд / чл.59 ЗУС /.При това,разрешените в тези тълкувателни решения хипотези са различни от настоящата, доколкото в процесния спор ищецът не е противопоставял действително приложими за периода на предоставян достъп до електроразпределителната мрежа цени, съобразно които заплатените от него, на основание отмененото по реда на АПК решение на ДКЕВР,се явяват завишени.В този смисъл и въззивният съд не е отказал,като дължим на отпаднало основание,така формиращ се от различието в приложените, но отменени и действително приложимите с оглед възмездния характер на правоотношението цени,остатък.
Хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е обоснована съобразно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Останалите въпроси не покриват общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК : Втори и шести въпроси предпоставят отговор за приложимост към уредбата на правоотношението на окончателните цени за достъп, с нулева ставка, по решение № Ц – 6 / 13.03.2014 год. на ДКЕВР. Решаващ извод по приложимост на същите не е обоснован . Въззивният съд е коментирал факта на невлизането им в сила, с оглед все още висящото съдебно производство по отмяната на решение № Ц-6 на ДКЕВР. Основанието на иска, обаче, е отмяната на решение № Ц – 33 на ДКЕВР и само правни изводи, свързани с правните й последици се явяват решаващи за правния резултат.По аналогични съображения е ирелевантен и пети въпрос,отнесен към приложимостта на евентуални компенсаторни мерки, доколкото въззивният съд е формирал паралелен, не и решаващ извод, относно начина на уреждане правоотношението между страните, но като последица от факта на неприето за отпаднало правно основание на престацията на ответника, за предоставяне достъп до електроразпределителната мрежа, както и на основанието за заплащането на цена на тази услуга ,с оглед нормативно уредена и задължителна възмездност на същата.Третият от формулираните въпроси се инкорпорира в отговор на приетия за обосноваващ общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, обобщен от настоящия състав въпрос, доколкото и при отговор на същия въззивният съд не е отчел за съществено и предпоставящо различен отговор,за правните последици от отмяната на индивидуалния административен акт по определяне временните цени за достъп, разпореденото му предварително изпълнение.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 192/22.06.2015 год. по т.д.№ 196/2015 год. на Варненски апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма],в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса от 1 293,45 лева.
След представяне доказателства за плащането или изтичане на срока, делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение – за насрочване или на състава – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :