О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№726
гр. София, 30.11.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2688 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 1813 от 01.06.2017г. по ч.гр.д. № 2722/2017г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството против разпореждане от 26.01.2017г. по т.д. № 33/ 2011г. на СГС, ТО, за отмяна на определение от 05.12.2016г., с което е задължено да представи доказателства за внасяне на депозит за вещо лице в размер на 400 лева.
Частният жалбоподател иска отмяна на определението като неправилно тъй като съгласно практиката на ВКС, на обжалване подлежат всички актове, които преграждат хода на делото.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
Апелативният съд е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Изложени са съображения, че разпореждането, с което се отхвърля молбата на ответника за отмяна на определение, с което страната е задължена да внесе депозит за вещо лице в размер на 400 лева, е такова по движение на делото, същото не слага край на производството, нито обжалваемостта му е изрично предвидена от закона.
Определението е правилно.
Разпореждането за внасяне на депозит за вещо лице, респективно за отмяна на такова разпореждане, не възпрепятства развитието на производството, поради което не попада в категорията на актовете по чл.274, ал.1, т.1 ГПК, подлежащи на инстанционен контрол. Не е налице и хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, тъй като законът не предвижда самостоятелно обжалване на разпореждането.
Останалите оплаквания в частната жалба са неотносими към предмета на настоящото производство, поради което не следва да бъдат обсъждани.
Предвид изложеното, обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1813 от 01.06.2017г. по ч.гр.д. № 2722/2017г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.