1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№726
София, 04.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1173/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община],чрез пълномощника А.Т. – началник отдел”ПНО”,срещу решение № 199 от 01.07.2011 г. на Старозагорски окръжен съд , постановено по гр.д.№ 253/2011 год. потвърждаващо решение № 101 от 17.02.2011 год.на Казанлъшки районен съд,постановено по гр.д.№ 3065/2010 год.,с което е осъден касаторът,представляван от кмета С. Д. да предаде на Областния управител на област С. З.,като представител на Държавата по пълномощие на Министъра на регианалното развитие и благоустройство владението върху апартамент № ..,находящ се в [населено място], [улица],вх.”Б”,ет.3/стар адрес [населено място], [улица],[жилищен адрес]вх.”Б”,ет.3/,със застроена площ от 42,57 кв.м. и състоящ се от стая,кухня и сервизни помещения и е обявен за неистински акт за частна общинска собственост № …./…. год.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, преповтарящо касационната жалба, се сочи чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите относно приложението на разпоредбата на чл.154,ал.1 ГПК във връзка с чл.108 ЗС,тъй като въззивното решение противоречи на Решение № 411/22.06.2010 год. на І г.о. на ВКС,Решение № 29/19.02.2009 год. на ІІІ г.о. на ВКС,Решение № 1390/27.11.2006 год. на ІV г.о. на ВКС,Решение № 1085/18.11.2008 год. на ІV г.о. на ВКС и определение № 434/22.05.2009 год. на І г.о. на ВКС.По материалноправните и процесуално правните въпроси:1.А.,който не е съставен в утвърдения от МФ образец,притежава ли формална доказателствена сила и спрямо него може ли да се приложи § 4 от ПЗР на ППЗДС;2.как държавата установява и доказва собствеността си върху един недвижим имот при липсата на надлежно съставен по съответния ред А.;3.как държавата установява и доказва при спор за собственост принадлежността на един недвижим имот към ДВЖФ;4.как се установява и доказва съществуването на ДВЖФ;5при липса на доказателства по делото относно извършена отмяна на отчуждаването по ЗВСВНИ по ЗТСУ,ЗПИНМ,ЗБНМ,ЗДИ и ЗС и по ЗВСОНИ може ли да се приеме за безспорна принадлежността на недвижимия имот към ДВЖФ;6.съществува ли за държавата задължение да завежда като актив недвижимите имоти,които притежава и 7.съществува ли задължение за държавата да декларира недвижимите имоти,които притежава пред съответните данъчни органи се позовава бланкетно на чл.280 ,ал.1,т.3 ГПК.
Ответната страна Областен управител на Област С. З.,като представител на държавата в представен писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК взема становище за липса на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат и да приеме,че предявеният ревандикационен иск е основателен, въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на спорния имот,проследявайки законодателните промени на нормата на чл.2,ал.1,т.6 ЗОбС с цел установяването дали имотът е включен в ДВЖФ и съответно приложението на нормата на чл.5,ал.3 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др.след влизане в сила на изменението през 1999 год. на ЗОбС.Приел е,че не са налице предпоставките за придобиване на имота по давност от страна на ответника – сега касатор,доколкото за периода,през който го е владял,той е бил държател – субект,на който нормативно е възложено стопанисването и управлението на държавно имущество,а освен това съществува забраната на чл.86 ЗС да се придобиват по давност имоти държавна,респ.общинска собственост,действала до 1996 год.След тази дата давността за придобиване на частни държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2011 год. по силата на мораториума наложен с § 1 от ЗД на ЗС.Вписването на имота в дълготрайните активи на касатора и заплащането на данъци не водят до извода ,че държи имота за себе си.Изменението на чл.5,ал.1 ЗВСВНОИ от 1999 год.предвиждащо,че при отмяна на отчуждането,отстъпените в обезщетение жилища стават общинска собственост по силата на решението не намира приложение в настоящия случай,тъй като отмяната на отчуждаването е станала на 14.10.1992 год.,а разпоредбата няма обратна сила.
Основанието за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК е налице когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. В случая не е налице нито една от трите хипотези на посоченото основание.По отношение разпоредбата на чл.23,ал.2 от ППЗДС/отм./,регламентираща кои имоти се включват в ДВЖФ,не е налице неяснота или непълнота на правната уредба и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго.Не е налице противоречие в практиката и по въпроса за одобряването от МФ именно на образеца на актовете,като унифицирана форма,а не като съдържание по силата на чл.77,ал.1 Н./отм./,както и по въпроса за материалната незаконосъобразност на А.,при нарушения на Н./отм./.След като е съставен в писменна форма,подписан е от съответното длъжностно лице и като официален документ,материализиращ удостоверителното изявление на издателя си,А. притежава формална доказателствена сила,а не правопораждащо действие,то до доказване на противното установява правото на собственост на държавата.Съставените по надлежния ред А. до влизане в сила на ППЗДС запазват правната си сила.От друга страна-формулираните процесуални въпроси са свързани с твърдение за необоснованост на изводите на въззивния съд /приемане за установени на факти, които се опровергават от доминиращите доказателства/, а формулираните материалноправни въпроси – с твърдение за неправилно приложение на материалния закон /уважаване на иска въпреки, че не е налице активната материално правна легитимация на ищеца/. Посочените пороци – необоснованост и неправилно приложение на материалния закон – съставляват касационни основания, въз основа на които се проверява законосъобразността на атакуваното решение, но са неотносими при преценка допустимостта на касационното обжалване.
Не е налице и основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за касационно обжалване.Доказателствената тежест за установяването на правото на собственост,при условията на пълно и главно доказване,независимо от това,дали ответникът оспорва предявения иск е за ищеца при ревандикационния иск.Правото на собственост върху спорната вещ легитимира материалноправно ищецът да претендира връщането на собствената му вещ от всяко лице,което я държи без правно основание,противопоставимо на собственика.В. съд не се е произнесъл в противоречие с трайната съдебна практика,както и с представените съдебни решения на ВКС,които са в същия смисъл,макар,че те формират основанието на чл.280,ал.1,т.2 ГПК за касационно обжалване.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 199 от 01.07.2011 г. на Старозагорски окръжен съд , постановено по гр.д.№ 253/2011 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: