О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 726
София, 07.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 01.10. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №573/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1,т.2 ГПК по повод подадена частна жалба от П. Т. М., чрез адвокат И., с вх.№4595 от 13.05.2010 год. на Върховния касационен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 10.05.2010 год., срещу определение №266 от 09.04.2010 год. по ч.т.д.№177/2010 год. на ВКС, ІІ Т.О., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на настоящия частен жалбоподател срещу определение №534 от 28.12.2009 год. по ч.гр.д.№627/2009 год. на Бургаския окръжен съд. С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че определенията за спиране на изпълнението, постановени на основание чл.250, ал.2, ГПК, отм., подлежат на двуинстанционно разглеждане, поради което подадената частна касационна жалба на основание чл.274, ал.3 във вр. с §2, ал.8 ПЗР на ГПК, е процесуално недопустима.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, развива доводи за защита срещу материалноправните предпоставки на образувания срещу него по молба на взискателя „Т.” Е. изпълнителен процес. Подържа, че начинът на изготвяне на сметките от „Т.” Е. противоречат на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 год. Сочи, че на основание чл.629, ал.3 ГПК Върховният касационен съд е съдебната инстанция, на която законодателят е вменил правото и задължението да се произнася по тълкуване на поставените въпроси.
Ответникът по частната жалба не взема становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо
на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно съставът на ВКС, ІІ Т.О. е приел, че определението, с което съдът се произнася на основание чл.250, ал.2 ГПК, отм. по искането за спиране на изпълнението, подлежи на двуинстанционно разглеждане. Съобразно изричната разпоредба на чл.274, ал.3,т.1 ГПК на касационно обжалване подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частните жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на производството. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по обжалваното пред него определение за спиране на изпълнението на основание чл.250, ал.1 ГПК, отм., не е сред тях. То не попада и под разпоредбата на т.2 на същата правна норма, защото с него не се дава разрешение по същество на друго производство. То няма самостоятелно съществуване, а е постановено във връзка с направени възражения за липса на материалноправните предпоставки на изпълнителния процес.
С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд се е съобразил и с т.6 на ТР-1-2001 –ОСГК/, което на основание чл.130, ал.2 З. е задължително за настоящето производство. Липсва основание да се приеме, че това тълкувателно решение е загубило сила. Доводите, които излага жалбоподателят, са относими към материалноправните предпоставки на изпълнителния процес, а настоящата частна жалба е насочена срещу процесуалноправните изводи на Върховния касационен съд за недопустимостта на подадената от него частна касационна жалба. При това с посоченото тълкувателно решение е дадено тълкуване на чл.218а, ал.1, б.”в” ГПК, отм.- процесуалноправна норма, която не може да се тълкува разширително, както иска жалбоподателят.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №266 от 09.04.2010 год. по ч.т.д.№177/2010 год. на ВКС, ІІ Т.О.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: