3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 726
София, 08.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 272 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 110 от 20.10.2014 год. по т.д.№ 400/2014 год. на Шуменския окръжен съд с което съставът на въззивния съд е потвърдил Решение № 422 от 03.06.2014 год. постановено по гр.д.№ 3053/2013 год. на Шуменския районен съд. С това решение са били отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД.
Няма представен отговор по чл.287 ал.1 ГПК.
Безспорно е обстоятелството, че между страните е бил сключен на 08.02.2012 год. договор за изработка по който [фирма] има качеството на възложител, а [фирма] – на изпълнител. Предмет на този договор е била изработката, доставката и монтажа на дограма на обект ЖП Гара [населено място]. Няма спор, че този договор е изпълнен и от двете страни, работата е приета и заплатена. Исковете за разглеждането на които е образувано делото на Шуменския районен съд, произтича от твърдението на изпълнителя [фирма], че във връзка с договора от 08.02.2012 год. са били извършени допълнителни работи на обект ЖП Гара [населено място] за които било постигнато съгласие с [фирма]. Бил съставен акт обр.19 за допълнително извършените работи и изпълнителят е издал данъчна фактура № 3418 от 30.08.2012 год. за сумата 24144 лв. Поради липса на плащане по нея, РС-Шумен е сезиран с иск с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД за посочената сума по фактурата и иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 2821.76 л. – обезщетение за забава на плащането на главницата.
Последователно подържаната теза на ответника е, че допълнителните работи на обекта, описани в едностранно подписания акт обр.19 са извършени не от работници на [фирма], а от негови работници; осчетоводяването на фактурата е плод на грешка на служител на [фирма] не доказва наличието на облигационна връзка.
Съдилищата са приели за доказано сключването на договор за изработка с оглед приемането и осчетоводяването на фактурата и ползването на данъчен кредит по нея, но не е доказано, че те са за обект именно ЖП Гара [населено място], тъй като във фактурата няма посочване за кой обект се дължи плащането, а в счетоводството на ответника е отнесена към разходите за обект „Храм [населено място]”. Счели са за недоказано, че именно от работници на ищеца са били извършени описаните работи на ЖП Гара [населено място] с оглед взаимно изключващите се гласни доказателства, събрани по искане на страните.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с Решение № 20 от 25.03.2013 год. по т.д.№ 206/2012 год. по въпроса за значението на фактурата, като договор за продажба на стоки или извършването на услуги. Позовава се и на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на въпроса дали е трябвало да проведе оспорване на счетоводните записвания (отразяване на фактурата за друг обект) при липса на твърдение на ищеца, че работата е била извършена за него, както и противоречието на мотивите (израза „жалбата е частично основателна”) с крайния извод за нейната неоснователност.
Становището на настоящия съдебен състав, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол за произнасяне по посочените въпроси, произтича от следното.
Не само с цитираното решение, а и с множество постановени по реда на чл.290 ГПК решения, ВКС е приел, че при липсата на писмен договор, осчетоводяването на издадена от ищеца фактура за претендираните видове работи/стоки обуславя прилагането на чл.301 ТЗ и доказва наличието на облигационна връзка и е индиция за изпълнение от страна на претендиращата страна. В случая, обаче, въззивното решение не е постановено в противоречие със задължителната практика, поради обстоятелството, че в самата фактура не се сочи за кой обект са остойностени работите, формиращи сумата по нея и на второ място осчетоводяването и като задължение за плащане за друг обект я лишава от значението по чл.301 ТЗ – потвърждаване наличието именно на сочената в исковата молба облигационна връзка (неформален договор за допълнителни работи на ЖП Гара [населено място]).
Не са налице и приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Преди всичко, не са формулирани правни въпроси, съобразени с критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. и на второ място, ако е налице противоречие между мотиви и диспозитив на въззивното решение (становище, което съставът не споделя, считайки, че се касае за техническа грешка), редът за отстраняване на противоречието е друг. Оспорване на счетоводното записване и отнасянето на фактурата към друг обект е въпрос по правилността на решението, а и без значение е дали ответникът е твърдял наличие на облигационни отношения за друг обект. От значение е, че е оспорил наличието им за процесния.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 110 от 20.10.2014 год. по т.д.№ 400/2014 год. на Шуменския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.