3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 726
София, 08.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 154 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. Н. С., в качеството му на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. Г., против въззивното решение № ІV-937 от 6 октомври 2014 г., постановено по в.гр.д. № 2145 по описа на окръжния съд в гр. Бургас за 2013 г., с което е оставена без уважение молбата на едноличния търговец за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № ІV-47 от 17 декември 2013 г. по същото въззивно гражданско дело.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се неправилност на извода на съда, че допуснатото несъответствие следва да бъде отстранено чрез допълване на решението по делото, за което обаче бил изтекъл преклузивният едномесечен срок, а даденото от съда разрешение се сочи като напълно противоречиво на задължителната съдебна практика. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускането му в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът П. В. К. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. П. К., в отговор на касационната жалба заявява доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за правилността на обжалваното решение. Ответницата К. П. С. от [населено място] не взема становище по касационната жалба.
За да остави искането на касатора за отстраняване на очевидна фактическа грешка във въззивното решение съдът приема, че въззивното решение, чиято поправка се търси, е било обжалвано, като касационното обжалване не е било допуснато от ВКС, както и че в диспозитива на решението липсва част, която да сочи, че се оставя без уважение прецененото като неоснователно в мотивите към решението възражение за прихващане. Молбата за поправка обаче е счетена за неоснователна, защото в случая се касаело за допълване на решението, тъй като е налице пропуск в диспозитива му, а ако молбата се приеме за молба за допълване на решението, то тя е просрочена предвид датата на подаването й и изтичането на повече от едномесечен срок от постановяването на определението на ВКС по чл. 288 ГПК.
К. съд приема, че касационното обжалване не следва да се допуска по поставения от касатора правен въпрос, тъй като той адресира извод на въззивния съд, без да се вземе предвид връзката, в която той е направен, и която по същината си е обусловила изхода на спора.
Касаторът пита налице ли е очевидна фактическа грешка в постановено по делото решение на съда при несъответствие между формираната действителна воля на съда, видна от мотивите към съдебното решение, и нейното изразяване в диспозитива на съдебното решение, т.е. при неизразяване на формираната в мотивите воля в диспозитива на решението. Твърди се, че по поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в нарушение на задължителната съдебна практика, намерила израз в решение № 168 по гр.д. № 580/2012 г., ІV г.о., решение № 72 по гр.д. № 1647/2009 г., І г.о., решение № 507 по гр.д. № 1575/2010 г., ІV г.о., решение № 256 по гр.д. № 175/2010 г., ІІ г.о. и решение № 347 по гр.д. №[ЕИК] г., ІІ г.о. В случая касаторът е взел предвид единствено и само извода на съда, че няма явно несъответствие в решението, поради което е бил налице пропуск в диспозитива на решението, но това негово заключение е предхождано от изричното позоваване на съдържащото се в мотивите към съдебното решение обсъждане на заявено възражение за прихващане от страна на ответниците П. К. и К. С., счетено за неоснователно. Следователно обусловилият изхода на спора проблем е за това дължи ли съдът изрично отхвърляне на искането за съдебна компенсация в диспозитива на съдебното решение, но такъв правен въпрос не е поставен, поради което съобразно обвързващото разрешение, закрепено в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, касационното обжалване не следва да бъде допускано.
При този изход на касационното производство е основателно искането на ответника К. за присъждане на сторените от него разноски за касационното производство, изразили се в заплащане на 500 лева по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № ІV-937 от 6 октомври 2014 г., постановено по в.гр.д. № 2145 по описа на окръжния съд в гр. Бургас за 2013 г.
ОСЪЖДА С. Н. С., в качеството му на [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на П. В. К., с адрес в [населено място], [улица], ет. , ап. сумата от 500,00 (петстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: