О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 726
гр. София, 09.09.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 3542 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „В и К – С.” ЕООД, гр. Т. срещу решение № 105 от 16.05.2013 г. по в. гр. д. № 59/2013г. на Ловешки окръжен съд в частта, с която, след отмяна на постановеното от Троянски районен съд решение № 258 от 07.12.2012г. по гр. д. № 423/2012 г., дружеството-касатор е осъдено да заплати на [фирма] /настоящо наименование [фирма]/, [населено място], на основание чл. 55, ал. 1, ЗЗД, общо сумата 13820,16 лева без ДДС, недължимо платена цена за приемане, отвеждане и пречистване на отпадъчни води по фактура № 31006/ 27.04.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 21.05.2012 г. до окончателното й плащане, както и в частта за присъдените разноски.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ответникът по касационната жалба, „Л.” АД, гр. Т., с настоящо наименование „В. България” АД, оспорва допустимостта на касационното обжалване, съответно основателността на жалбата и иска присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което е прието, че между страните няма постигнато съгласие за промяна на цената на услугата „пречистване на отпадни води” или съгласувана промяна с общината, съгласно договора. Изложени са съображения, че се касае до договор за продължително действие, като при действието на чл.16, ал.3 ЗЗД, нормата на чл.11 ЗРВКУ произвежда действие само, когато договорите са сключени при общи условия и през време на действието им има промяна на тези общи условия. Изведено е, че решенията на регулаторния орган – ДКЕВР, приемащ пределни цени, по които В. – дружествата могат да предоставят услугите си на потребителите, не променя автоматично отношенията по сключени индивидуални договори, а само осъществяват регулация до определената пределна граница на цената, предвид на това, че техен адресат е съответния В.-оператор, а не крайният потребител.
Поддържа се основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпросите: „/1/ Правилно ли съдът е тълкувал по правилата на чл.20 и чл.20а ЗЗД точния смисъл на договорни клаузи при наличието на изменение на материалния закон и въвеждането на ДКЕВР като единствен регулаторен орган, разполагащ с правомощието да утвърждава цените, на които В и К операторите предоставят услугите си, без да е необходимо трето лице /в случая [община]/ да ги съгласува след тяхното утвърждаване от регулаторния орган?; /2/ Предвид обстоятелството, че към датата на сключване на процесния договор ДКЕВР не е встъпил в регулаторните си функции и поради тази причина Общите условия за предоставяне на В и К услугите на потребителите от В и К оператор [фирма], [населено място] са одобрени с Решение № ОУ-038/ 09.06.2006г. на ДКЕВР, следва ли да се приеме, че договорът е индивидуален и при противоречие с Общите условия има приоритетно приложение?”. Спрямо първия въпрос касаторът релевира и допълнителното основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Формулираните от касатора въпроси не обуславят наличието на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като са относими към правилността на обжалваното решение, която с оглед т.1 от Тълкувателно решение № 1 / 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, подлежи на проверка едва след допускане касационното обжалване, но не се явява основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускането му. Тълкуването на договорните клаузи, приложението на материалния закон и преценката по отношение на характера на договора са все въпроси, касаещи правилността на съдебния акт, които не могат да се разглеждат във фазата на селектиране на касационната жалба.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не може да бъде допуснат касационен контрол на обжалваното въззивно решение, тъй като липсва общата предпоставка за това по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде обсъждано и наличието на релевираните допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
С оглед изхода на делото, в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за фазата на селектиране на касационната жалба в размер на 2823,33 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 105 от 16.05.2013 г. по в. гр. д. № 59/2013г. на Ловешки окръжен съд в обжалваната част .
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на „В. България” АД, /предишно наименование [фирма]/, ЕИК[ЕИК], сумата от 2823,33 лева – направени по делото разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.