3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 727
София, 01,10,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №1077/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. фонд „ З.” – [населено място] против решение № 1501 от 24.08.2012 г. по гр.д. № 3744/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил, че с обжалваното решение съдът „неточно е приложил закона” като се е произнесъл по „съществен материалноправен въпрос”, който страната не е формулирала. Касаторът лаконично е посочил установените според него факти и е заявил, че въззивният съд „ неправилно” е направил своите правни изводи, като е „ възприел”, че „ неизпълнението на договора е незначително с оглед интереса на кредитора”. В заключение е посочено, че за „ обосноваване на „ наличието на въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата” страната представя решение на АС – София, с което било прието, че инвестицията, която се подпомага по реда и при условията на програма „ С.” следвало „ да бъде изградена при стриктно следване на одобрения за подпомагане проект”. Така касаторът е обосновал, според него наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т. 2 ГПК. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание без правно значение за установяването му са лаконично изложените оплаквания за неправилност на съдебния акт в контекста на защитната теза на страната по спора.
Касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.Това основание, предполага обосноваване от негова страна, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен конкретно поставен правен въпрос, е възприел при разрешаването му извод, който не съответства на изводите направени в същата правна хипотеза с друг съдебен акт/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.3 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г. /. В случая, с оглед изложеното, предпоставките на нормата не са налице не само защото страната не е поставила правен въпрос, но и поради това, че доводите й са само фактически, а осъществените факти по двете дела са различни и съответно предполагат и различни правни изводи- в мотивите на приложеното решение на САС е прието, че фактически не са изпълнени договорени между страните работи или са изпълнени в отклонение от архитектурния проект, като е променено предназначението на помещения и в този контекст е обсъждано неизпълнението на бизнес плана, какъвто не е разглеждания случай. Следователно, не е налице противоречиво разрешаване на поставен правен въпрос по сравняваните решения, които,както вече бе посочено и като цяло не третират еднакви хипотези с разглежданата, поради което не е налице и фактически идентитет между тях, за да бъде обоснован валидно довода за наличие на основание по чл.280, ал.1, т. 2 ГПК.
Развитите от страната доводи за неправилност на постановения съдебен акт,в контекста на нейното разбиране по фактическата и правна обстановка по спора са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са предмет на разглеждане от съда след като решението бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
На основание чл. 78,ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените от него разноски в настоящето производство в размер на 9600лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1501 от 24.08.2012 г. по гр.д. № 3744/2011 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. фонд „ З.” – [населено място] да заплати на [фирма]- [населено място] направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 9600лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: