3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 727
С. 11.06. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 3000/2013 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез пълномощника юрисконсулт Х. Р. срещу въззивно решение № 258 от 19.02.2013 г. по гр. дело № 219/2013 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение от 13.12.2012 г., постановено по гр.д. № 14661/2012 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. Е. Й. срещу [фирма] иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ- за отмяна на уволнението извършено със заповед № 578 от 26.09.2012 г. на изп. директор на дружеството и е постановено ново, с което дисциплинарното уволнение е признато за незаконно и е отменено.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос свързан с приложението на критериите по чл.189, ал.1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, както и в противоречие с други решения на съдилищата в страната. Поддържа се, че поставения въпрос е от значение за изхода на делото и са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба С. Е. Й. не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е уважил предявеният от С. Е. Й. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. Приел е, че заповедта, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” на основание чл. 190, ал.1, т.7 вр. чл.187, т.9 КТ, затова, че на 31.08.2012 г. към 16.40 ч. се намирал в т.н. “топъл гараж” където били паркирани две фадроми, едната с водач ищеца, както и дежурен бус, като в близост до буса се намирали 12 пластмасови туби от по 10 литра пълни с индикирано гориво и 3 празни туби от по 10 литра. Приел е, че не е установен фактическия състав на чл.187, т.9 КТ, тъй като не е установено източването на посоченото количество гориво да е извършено от ищеца, т.е. да е допуснал виновно да бъдат разпилени материали и суровини или да е извършил действия по намаляването им, с цел лично облагодетелстване или облагодетелстване на друго лице, с което едновременно да е злоупотребил с доверието на работодателя. Изложил е съображения, че по отношение посоченото в заповедта- други тежки нарушения на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.7 КТ, такива не са установени. Приел е също така, че ако с присъствието си в т.н. “топъл гараж” ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина, то наложеното му най-тежко дисциплинарно наказание не е съобразено с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено то.
На поставения материалноправен въпрос – за законността на наложеното дисциплинарно наказание, с оглед изискванията за преценка на критериите по чл.189, ал.1 КТ при определянeто му е дадено разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на Върховния касационен съд /решение по гр.д. № 620/2009 г., ІІІ г.о.; решение по гр.д. № 282/2012 г., ІV г.о./ Прието е, че критериите по чл.189, ал.1 КТ за тежестта на нарушение на трудовата дисциплина се определят от всички обективни и субективни обстоятелства, при които то е извършено. Работодателят разполага с правната възможност по чл.181 КТ да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който определя правата и задълженията на работниците/служителите и урежда организацията на работа в предприятието, съобразно особеностите на неговата дейност. В съответствие с нейните специфики се определя и тежестта на дисциплинарните нарушения, като се отчитат конкретните предвидени правила за поведение, респективно забрани и неблагоприятните последици, които възникват от неспазването им. Преценката по чл.189 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. В решение по гр.д. № 626/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че при спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, респ. относно това дали работодателят преди налагане на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл.189 КТ, като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника/служителя, като изложи свои фактически и правни изводи относно нейната правилност, респ. неправилност. В случая въззивният съд е приел, че не са установени посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, а присъствието на ищеца в т.н. “топъл гараж”, ако се счита за такова нарушение, то наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението и обстоятелствата при които е извършено. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие със задължителната съдебна практика, а обосноваността на изводите му е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК. Наличието на задължителна съдебна практика, с която по поставения правен въпрос практиката е уеднаквена изключва приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По тези съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 258 от 19.02.2013 г. по гр. дело № 219/2013 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :