О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 727
София, 12.11.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 427 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. Л. К. като [фирма] чрез адвокат В. В. срещу решение № 65/07.03.2012 г. на Великотърновски апелативен съд /ВТАС/ по в.т.д. № 5/2012 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване визира разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. С оглед задълженията си да извърши проверка по § 5 от ПЗР на ЗТР и констатирана липса на пререгистрация на [фирма], ВКС е дал указание на касатора да представи доказателства за пререгистрацията му като ЕТ. В изпълнение на дадените указания с молба от 13.06.2012 г. Г. Л. К. е представил удостоверение от 08.06.2012 г., удостоверяващо заличаването на [фирма], като моли производството по делото да бъде продължено от него като физическо лице, собственик на заличения ЕТ и неограничено отговорно лице.
Ответникът по касационната жалба –В. И. Б. оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор. Претендира направените разноски.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. С признаване качеството на търговец на физическото лице се разширява неговата правоспособност, открива се възможност да бъде страна по търговско-правни отношения, но не възниква нов правен субект. С оглед изразеното искане от Г. Л. К. и доколкото е налице заличаване на [фирма], но няма основание за приложение на § 5в вр. § 5 ал.2 от ПЗР на ЗТР, следва да се конституира физическото лице като страна в касационното производство – физическо лице Г. Л. К. е собственик на заличения ЕТ и отговорно лице за задълженията на заличения ЕТ.
Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Плевенски окръжен съд /ПОС/ са предявени обективно съединени искове по чл.79 ЗЗД и по чл.92 ЗЗД от В. И. Б. срещу [фирма]. Ищецът претендира 40000 лв. – неплатена главница по договор за новация и 16000 лв. – неустойка по същия договор. ПОС е уважил иска по чл.79 ЗЗД за 40000 лв. и е отхвърлил иска по чл.92 ЗЗД за 16000 лв. със законните последици. ВТАС е потвърдил решението на ПОС досежно уважения иск по чл.79 ЗЗД, отменил е първоинстанционното решение в частта му, отхвърлляща иска по чл.92 ЗЗД и е постановил решение, уважаващо иска за претендираната неустойка за 16000 лв. за посочения период от време. Присъдени са и разноски. ВТАС е приел, че страните са сключили договор за новация от 21.01.2008 г. за сумата 50000 лв., като претенцията по чл.79 ЗЗД е за неизплатената и дължима част в размер на 40000 лв. и уговорената неустойка в същия договор. След като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства и е изложил много подробни съображения за това, ВТАС е приел, че е установено заплащане само на сумата от 10000 лв. по дължимите общо 50000 лв. от [фирма] на В. Б., поради което искът за главницата е основателен за сумата 40000 лв. със законните последици. Изложени са съображения относно представените по делото екземпляр от договора, запис на заповед, обезпечаващ изпълнението на задължението, разписките за плащания, извършените вписвания и поправки на представените документи, заключения на съдебно-графическа експертиза и свидетелски показания, въз основа на които, съдът е приел какво е платено по сключения договор и какво не е платено. ВТАС е приел още, че искът по чл.92 ал.1 ЗЗД също е основателен с оглед клаузата на чл.3 от договора за дължимост на уговорена обезщетителна лихва след определен падеж за плащане. Съдът е обсъдил възраженията за нищожност на клаузата поради липса на краен срок на начисляване на лихвата, прекомерност и неморалност, като е приел, че не е налице нищожност, обсъждайки конкретната клауза и излагайки конкретни съображения във връзка с дължимата главница и че ищецът не е злоупотребил с право при предявяване на иска си за главницата. Съдът е приел още, че няма направено искане за намаляване на неустойката по реда на чл.92 ал.2 ЗЗД, макар разпоредбата да е приложима, посочил е, че съдът не може служебно да се произнесе без направено искане за намаление на неустойката по чл.92 ал.2 ЗЗД.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът е формулирал шест въпроса, за разрешението на които твърди, че са налице допълнителните критерии за селекция по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че така формулираните въпроси не са обуславящи изхода на спора, доколкото не съответстват на събраните по делото доказателства, поддържаните от страните доводи и възражения по предявените искове и изложените съображения от въззивния съд във връзка с тези доводи и възражения. Съдът е изложил подробни съображения какво приема относно непредставения в цялост запис на заповед и неговото нарушено съдържание, поради което въпросите в тази насока /по т.1 и т.2/ могат да се обсъждат като доводи за неправилност и необоснованост по чл.281 ал.1 т.3 ГПК, но не формулират въпрос, обуславящ изхода на спора по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Въпросите, формулирани в т.3-6 от изложението не са във връзка с конкретните доводи и възражения на страните, изискват служебно обсъждане на ненаправени доводи и възражения. Съдът е изложил много подробни съображения, както се посочи по-горе, във връзка с възраженията на длъжника, сега касатор, по предявената неустойка и е извършил конкретно преценка за дължимостта на същата при липса на краен предел или без фиксиран срок в съответствие с изискванията на ТР № 1/15.06.2010 г. на ВКС. Щом това е така, няма основание да се приеме, че с формулиране на въпроси могат да бъдат направени несвоевременно извършени възражения по предявените искове, както по същество се опитва да стори това касаторът. В обобщение следва да се посочи, че така формулираните въпроси не са обуславящи изхода на спора при конкретно направените доводи и възражения от страните и конкретно установената и приета от ВТАС фактическа обстановка, за която са изложени много подробни съображения от ВТАС. Независимо от това следва да се посочи, че липсва и допълнителен критерий за селекция по смисъла на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Приложената съдебна практика не е в противоречие, а в съответствие с приетото от ВТАС досежно необходимостта от конкретно обсъждане и конкретна преценка на всеки случай, в който е договорена неустойка и е направено възражение за нищожност на клаузата. Именно такава преценка е извършена от ВТАС като решаващ съд и тя не може да се обсъжда в производство по чл.288 ал.1 ГПК с доводи за неправилност и необоснованост, недопустимо подменящи въпроси по чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВТАС.
На основание чл.78 ал.4 ГПК Г. Л. К. следва да заплати на ответника направените и поискани разноски в размер на 1000 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
КОНСТИТУИРА на мястото на [фирма], поради заличаването му като търговец, неговият собственик – Г. Л. К..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 65/07.03.2012 г. на Великотърновски апелативен съд по в.т.д. № 5/2012 г.
ОСЪЖДА Г. Л. К. от [населено място], [улица] да заплати на В. И. Б. от [населено място], [улица] направените и поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 1000 /хиляда/ лева адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.