О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 727
ГР. София, 17.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.10.17 г., намира следното:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1294/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [община] срещу въззивното решение на Сливенски окръжен съд по гр.д. №527/16 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Л. С. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжността Директор на ОП „Земеделие, гори и водни ресурси”, [населено място], извършено със заповед на кмета на общината от 13.04.16 г..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на недопустимост на въззивното решение, поради характера на договора му с ищцата, който не е трудов, а мандатен и подлежи на прекратяване по реда, посочен в него. Намира, че въззивното решение е постановено в противоречие с цитирана практика на съдилищата – осн. по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, по въпроса: Какъв е характерът на правоотношението, което се създава при възлагане на управлението на общинско предприятие / когато последното е такова по чл.51-55 ЗОС/ – трудовоправен или мандатен, по договор за управление.
В противоречие с цитираната практика на ВКС, според касатора, е решен процесуалният въпрос: Длъжен ли е второинстанционният съд в мотивите на въззивното решение да разгледа всички наведени от страната доводи, аргументи и възражения, изложени във въззивната жалба и съответно да се обоснове защо отхвърля същите и ако не е сторил това, дали решението му е постановено при процесуални нарушения?
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: въззивният съд аргументирано е приел, че е сезиран с трудов спор по искове с пр. осн. чл.344, ал.1 КТ. Изложил е подробни съображения за характера на сключения между страните договор и като е разгледал доводите и възраженията на страните е приел, че той е трудов по съдържанието си, съобразно предвиденото в Наредба на [община] за упражняване правата на собственик на общината в търговските дружества с общинско участие в капитала. В главата „Общински предприятия” от наредбата изрично е предвидено, че общинското предприятие се управлява от директор, с когото кметът сключва трудов договор. В правилника на предприятието също е предвидено то да се ръководи от директор, който се назначава от кмета на общината по трудов договор. Освен това, от приложение №1 към правилника се установява, че за всички длъжности в щатното разписание на предприятието, вкл. за директора е изрично определено тр. правоотношение за заемане на длъжността. Въззивният съд е изброил и основните характеристики на договора за управление, които не са налице в процесния случай: този договор следва да съдържа задължително бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби , поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции. Управляващият е длъжен въз основа на бизнес задачата да разработи бизнес програма, която да предложи и изпълни по време на управлението си. В договора за управление се определят конкретни икономически показатели, които управителят трябва да постигне и чието неизпълнение е основание за възникване на договорната му отговорност. Такова съдържание процесният договор, сключен между кмета на [община] и ищцата, като директор на ОП, няма. В него е посочено мястото на работа и работното време, продължителността му, трудовото възнаграждение на директора, периодичността на плащането му и отпуските. За трудовите задължения е посочено, че на директора се възлагат такива, съгласно предоставена дл. характеристика, която не е приложена по делото. Договорът между страните не съдържа бизнес задачи с конкретни икономически показатели, които директорът на предприятието трябва да постигне. В него липсват каквито и да е финансови параметри, задължения за определена производителност, обем на оборота или на печалби и инвестиции. Затова въззивният съд е приел с категоричност, че договорът между страните няма характер на такъв за управление, а е трудов договор и за неговото прекратяване се прилагат изчерпателно уредените в КТ основания. Работодателят не е използвал нито едно от тях, затова уволнението е незаконно с последиците от това.
Тези изводи не противоречат на цитираните във връзка с осн. по чл.280, ал.1,т.2 ГПК две решения на Кюстендилски окръжен съд по гр.д. №571/11 г. и по гр.д. №343/09 г. В конкретността на спора там е обсъден характерът на процесните договори и въз основа и на цитираните приложими за общината подзаконови актове аргументирано е прието, че договорите не са трудови , а за управление на предприятието. По настоящото дело, видно от по-горе изложеното, въззивният съд е обсъдил подробно становищата и доводите на страните по спора за характера на сключения между тях договор, респ. – за начина на прекратяването му, и обосновано е приел, че договорът е трудов. Така въззивното решение не противоречи, а съответства на цитираните в изложението на касатора във връзка с последния от въпросите решения на ВКС.
С оглед на изложеното не се установява наличие на основания за допускане на обжалването – при аргументирано изведения характер на договора между страните като трудов, няма вероятност въззивното решение по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1-3 КТ да е недопустимо. За конкретно поставените от касатора в хипотезите на чл.280, ал.1,т.1 и 2 КТ въпроси пък не се установява да се решават противоречиво от съдилищата, нито въззивният съд ги е разрешил в противоречие с цитираната практика на ВКС.
Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Сливенски окръжен съд по гр.д. №527/16 г. от 18.01.17 г.
Осъжда [община] да заплати на Л. С. С. разноски за това производство в размер на 500 / петстотин/ лв., за адв. възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: