О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 727
гр.София, 18.06.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 29 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 14.10.2011г. по гр.д.№233/2011г., с което ОС Бургас е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по иск с правно основание чл.26 ЗЗД.
Жалбоподателят – Н. С. Б., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по мпроцесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответниците Н. Н. и А. Н. чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържат, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не …следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е обезсилил първоинстанционното решение, е прекратил производството по иск с правно основание чл.26 ЗЗД. Прието е, че Н. Б. е предявил иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД- за обявяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот- частна общинска собственост, с предмет 306кв м. от УПИ в кв.по плана на[жк] [населено място], целия с 612 кв.м, в частта му над 153 кв.м.ид.ч., като оттветници са [община] като продавач по договора и Н. Н.. като купувач, а в хода на първоинстанционното производство е конституирана като ответник и съпругата на последния- А. Н.. Преденирана е нищожност договора поради противоречие със закона и по-конкретно на пар.1, ал.1 и пар.2 от ПЗР на ПМС №235/19.09.1996г. (отм.), тъй като ответникът не е отговарял на изискванията на цитираната разпоредба за закупуване на дворното място, върху което е имал учредено право на строеж.
Прието е за установено, че с типов договор от 26.01.1970 г. ГНС- Бургас е отстъпил право на строеж върху държавна земя, на Н. Н. върху 1/ 2 ид.ч. от парцел , кв., в [населено място], целия с 620 за построяване на сграда съобразно одобрен план. Въз основа на отстъпеното право на строеж е построена двуетажна жилищна сграда. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № , т., н.д. № г. на нотариуса при БРС ответникът е продал на ищеца– негов брат, първия етаж от построената сграда, ведно със съответната идеална част от правото на строеж (която не е конкретизирана по обем). С нотариален акт №, т.VІ, н.д.№г. на нотариуса при РС- Бургас ответникът е дарил на ищеца правото на строеж върху 100 кв.м. в идеални части от същия парцел. Установено е също така, че с констативен нотариален акт №, т н.д.№г., изд. на 13.03.1998г. от нотариуса при РС Бургас ответникът Н. Н. и съпругата му- ответницата А. Н. са признати за собственици на втория жилищен етаж от двуетажна масивна сграда- североизточен близнак със застроена площ от 70,46 кв.м., ведно с 4 бр. избени помещения, както и 13,99 кв.м. от общите части на сградата и съответните (неконкретизирани) идеални части от правото на строеж върху терена, представляващ дворно място от 600 кв.м., съставляващо урегулиран парцел в кв., бивш парцел в бивш кв. по плана на[жк]-Бургас. Констатирано е, че с молби от 12.10.1999г., адресирана до Областния управител и от 4.03.2004г., адресирана до К. на [община] ответникът Н. Н. е направил искане за закупуване на ? ид.ч. от дворно място с 620 кв.м, к-с “”, като е представил типовия договор и строителното разрешение, както и скица на парцела. Със заповед №714/30.06.2004г., издадена от К. на [община] и на основание §1, ал.1 от ПЗР на ПМС №235 от 19.09.1996г. (отм.) Н.Н. е определен за купувач 306/612 кв.м. ид.ч. от общински парцел- частна собственост, а на 20.07.2004г. между [община] и Н.Н. е сключен договор, съгласно който общината е продала на последния 306 кв.м. ид.ч. от имота.
Установено е, че в кадастралната карта като собственик на 306 кв.м. от правото на собственост от поземления имот е записан Н. Н., а Н. Б.- като носител на право на строеж. От допълнителното заключение на СТЕ се установява също, че в урегулирания поземлен имот са били изградени две сгради на калкан, като собственици на самостоятелни обекти в североизточния близнак са Н. Б. на първия етаж, Н. Н. и А. Н. – на втория етаж, а в северозападната двуетажна жилищна сграда- Е. Д.- на първия етаж и Д. Д. – на втория етаж. Установено е също така, че от представено решение №1523 от 11.12.2009г. по гр.д.№2460 по описа за 2009г. на РС Бургас е видно, че е уважен ревандикационен иск по чл.108 ЗС на Н. Б. против Н. Н. като последния е осъден да предаде на Б. владението на 71кв.м от 306кв.м. ид.ч. от ПИ, целия с 613 кв.м, разположени в дясната част на имота, зад къщата, в посока улична регулация. Същото е потвърдено с решение от 15.05.2010г. по в.гр.д.№390/2010г. на Бургаския окръжен съд, а последното не е допуснато до касационно обжалване с определение №88 от 1.02.2011г. по гр.д.№1082/2010г. на ВКС, ІІ г.о. и е влязло в сила.
При тези данни съдът е приел, че наличието на предходен спор за собственост между страните по отношение на 71/306 кв.м. ид.ч. от правото на собственост върху дворното място (който в хода на настоящото дело е приключил с влязло в сила решение, уважаващо иска по чл.108 ЗС за тези ид.части) не би могло да обоснове сочения от ищеца Б. правен интерес от водене на иска по чл.26 ЗЗД, тъй като дори последния да бъде уважен, това решение не би могло да се противопостави на решението по иска по чл.108 ЗС.
Прието е също така, че ищецът не може да обоснове своя правен интерес да иска обявяване нищожността на процесния договор за продажба на общинска земя с аргумента, че ако договора бъде признат за нищожен, той би могъл да закупи останалите идеални части от правото на собственост върху земята, върху която е построена сградата, от която въззивниците и въззиваемия притежават по един етаж. Прието е, че с предявения иск по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД не се цели защита на едно вече съществуващо в полза на ищеца право, а на бъдещо такова, тъй като понастоящем не общината, а ответниците се легитимират като собственици на земя, върху която е построена процесната сграда- етажна собственост. Въззивният съд е изложил съображения за това, че предявяването на такъв иск от лице, което не е страна по договора, е недопустимо, тъй като решението по делото не би имало директно действие върху правната сфера на ищеца, понеже в това производство не е предявен иск от общината срещу въззивниците за връщане на даденото по договора, нито отрицателен установителен иск за собственост срещу въззивниците поради което е обезсилил първоинстанционното решение и е пракратил производството по делото.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят Н. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че е разрешен процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, а именно за правния интерес трето на сделката лице да иска прогласяването й за нищожна, ако то има и собствени права върху терена, предмет на същата. Представя решения на районен и въззивни съдилища , които не са влезли в сила, поради което не следва да се съобразяват при преценката за допустимост на касационното обжалване. Представя определение от 11.11.2010г. по ч.гр.д.№545/2010г. ІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.274, ал.31т.1 ГПК, в което е прието, че когато е смутено едно право има правен интерес от водене на установителен иск, както и решения на състави на ВКС неотносими към поставения за разглеждане въпрос.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК. По поставения за разглеждане от жалбоподателят въпрос има трайно установена практика, изразена и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения от 12.07.2011г. по т.д.№458/2010г. Іт.о на ВКС, решение от 30.09.2010г. по гр.д.№1803№2009г. ІІІ г.о. на ВКС, решение от 29.03.2012г. по гр.д.№1353/2011г. ІІІ г.о. на ВКС и решение от 17.04.2012г. по гр.д.№803/2011г. ІІІг.о. на ВКС. В същата се приема, че правен интерес да иска прогласяване нищожност на една сделка има носителят на материалното право, нуждаещо се от защита или лицето, чието право е засегнато от действията на друго лице, като във всеки конкретен случай следва да се преценява правния му интерес и той никога не може да произтича от вероятната основателност на претенцията или от възможността в бъдеще да се придобият права. Приема се, че при всички случай ищецът следва да установи, че нищожната сделка е правопрепятствуващ факт за настъпване на определени гражданскоправни последици в неговата имуществена сфера към момента на предявяване на иска или към момента на постановяване на решението. Именно в съответствие с тази практика съдът е приел, че в конкретния случай ищецът не е установил наличието на такъв правен интерес, който се явява положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл.26, ал.1 ЗЗД и е обезсилил първоинстанционното решение като недопустимо.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 14.10.2011г. по гр.д.№233/2011г. на ОС Бургас основание чл.280, ал.1, т.1-3 по жалба на Н. С. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: