О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 727
София, 02.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети септември , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1308/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на „ДОБРИЛА-Д „Кооперация – Сопот срещу решение №1367 от 09.11.2017г. по в гр.дело № 1785/2017г. на Пловдивски окръжен съд , с което е потвърдено решение.№155 от 20.04.2017г по гр.д 621/2015г на Районен съд [населено място] на основание чл. 49,вр чл. 45 от ЗЗД Като възложител на работа касаторът е осъден да заплати на Д. Х. И. от [населено място] обезщетение за имуществени вреди в размер на 5788лв, от които 5548лв представляващи стойност на унищожена реколта за 2015г. при извършено на 15.04.2015г. от служител на [фирма] – Казанлък въздушно пръскане с хербицид „А. 60ВГ“, вследствие на което са били унищожени 1554кг. розов цвят в собствения на ищеца поземлен имот находящ се в [населено място], Област Пловдив, местността „Трагата“ с площ от 4000 кв.;сумата 240 лева ,представляваща разходи за възстановяване и укрепване на маслодайната култура,ведно със законната лихва върху главниците от датата 22.06.2015г , и направени в производството разноски в размер на 1182, 64 лева .За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд , като е обсъдил приетите писмени и гласни доказателства, заключението на съдебно-агрономическа експертиза , включително материалните по НАХД № 377 по описа за 2015г. на Карловски районен съд и пр. пр. № 873/2015г. на РП Карлово, на свой ред е приел ,че ответната кооперация е възложила на третото лице – [фирма] [населено място] авиационно третиране на площите на кооперацията с хербицид „А.“, което е извършено на 15.04.2015г.За осъществяването на тази дейност не е било изискано необходимото писмено разрешение от Директора на ОДБХ съгласно чл. 109, ал. 1 от ЗЗР и доколкото прилагането на продукти за растителна защита чрез въздушно пръскане е забранено с разпоредбата на чл. 107, т. 3 от същия закон.Поради това не е бил осъществен и необходимия контрол при прилагането на продукта, като 3-4 дни след третирането са установени вреди от хербидицен ефект ,в частност в имота на ищеца включително засаден с розови насаждения.Всички елементи на фактическия състав при непозволено увреждане , както и основанието по чл. 49 ЗЗД са осъществени , като ищецът е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи от реализиране на отглежданата продукция от розови насаждения през стопанската 2015г ., които вреди са резултат от неправомерното прилагане на продукт за растителна защита чрез въздушно пръскане от ответната кооперация на житните култури, засегнало и розовите масиви в околността .При преценката за размера на вредите съдът е кредитирал приетото заключение на съдебно-агрономическа експертиза досежно очаквания добив за 2015г., определен на база получения среден добив от 321 дка на декар за района и при отчитане 30% завишение , предвид продиктуваните възможности на насаждението и че за предходните стопански години ,добивът на ищеца е надвишавал средния за [община].При определянето на този размер вещото лице се е позовало на обективни данни – резултатите от реализирания добив от имота на ищеца за 2016г., средния добив за същата година на общината, схемата на засаждане , възраст, гарнираност на храстите, агротехническо състояние на насажденията. Отчетени са и по-неблагоприятните условия на розо- производството в сравнение с предшестващите години , през които е установено предвид изкупена продукция ,че добивът за ищеца е бил по-висок . Съгласно приетото заключение ,цената на розов цвят за 2105г.за страната е 3,57 лв./кг.,като стойността на унищожената реколта за 2015г. от хербицида е разликата на очакваното количество розов цвят (4 дка х 417 кг. на декар или 1668 кг.) и полученото от процесния имот количество от ищеца през същата година(114 кг.). Съдът е кредитирал заключението по отношение на остойностяването, както и в частта,с която е определена стойността на вложените допълнителни средства за възстановяване на насаждението- шест броя допълнителни пръскания с листни торове и биостимулатори . Изразходваните за тази цел средства от ищеца са допълнителни разходи също са в причинна връзка с увреждането , поради което са обезщетени . Заключението е обсъдено и във връзка с оспорването на констативния протокол № 0004207 от 07.05.2015г. от ответника и протокола за вземане на проби от растения и растителни продукти за идентификация на употребените ПРЗ към КП № 4207 от 07.05.2015г., както и резултатите от лабораторните изследвания , за наличието на хербициден ефект. Съдът е изтъкнал материална доказателствена сила ,с която тези документи се ползват съгласно чл. 179 от ГПК като съставени от длъжностни лица в кръга на службата им по установените за това форма и ред .Отхвърлено е възражението на ответника за нарушаване на реда, определен с Наредба 104 от 22.08.2006г. на министъра на земеделието и храните /ДВ бр. 81 от 06.10.2006г./ относно контрола по чл. 2, т. 7 от Закона за защита на растенията /ЗЗР/ от Българската агенция по безопасност на храните , като е изтъкнато длъжностното качество и компетентността на лицето , взело пробата в поземления имот на ищеца, засаден с розови насаждения и допустимостта същата да се изпрати за лабораторното изследване във [фирма] [населено място]. На резултатите от изследванията , които са били представени на чужд език без съответен превод, съдът не е придал обвързващо доказателствено значение, но извод за вредоносната употреба на конкретния препарат с активно вещество медсулфорон-метил , съставна част от хербицида А.-60 е направен от останалите писмени и гласни доказателства , обсъдени в решението .
В жалбата се съдържа изложение по допускане на касационно обжалване ,в което се посочва чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса : следва ли за определена категория претърпяни загуби и пропуснати ползи в резултат на непозволено увреждане,когато с нормативен акт са определени методика ,принципи и критерии за оценка ,въззивният съд да основе потвърдителното си решение на позоваване на експертиза , която по никакъв начин не е основала решението си на посочения нормативен акт. ,напротив ,позовала се е на частна експертиза ,несъбрана по надлежния ред ,както и на експертна справка в предварителна полицейска проверка ,които също от своя страна са игнорирали приложимия нормативен акт. Сочи се противоречие с решение №297/2016г по гр.д № 1202/2015г ІІІ г.о на ВКС , а приложимият нормативен акт , за чието прилагане въззивният съд е следвало да следи ,е Наредба за базистните цени на трайните насаждения , приета с ПМС №151/1991г .
Изтъква се и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК предвид липсващ в практика на ВКС отговор на въпроса : При установяване на причинно-следствената връзка между твърдяни действия и вредоносен резултат следва ли да бъдат спазвани определените нормативен ред и правила ,в частност при вземане на проби от твърдяни за засегнати от хербицид трайни насаждения ,кои лица могат да ги вземат ,какви документи и скици на точки от пробовземането съставят ,каква е представителността на вземането на пробите,запечатването им ,броят им ,тежестта и обема , съхранението им ,пренасянето им,изследването от каква лаборатория следва да се извърши.
Според защитата налице са определени нормативен ред и правила в ЗЗР и действаща Наредба №104/2006г,чиито изисквания са били нарушени, като въззивният съд не е отчел липсата на изискуемата представителност на вземането на пробата;че не е отразено надлежно запечатване;е не са взети поне две проби, както и че пробите са изследвани в нелицензирана лаборатория.
В отговор ответникът по касационната жалба я оспорва и сочисъображения за недопускане до касационно обжалване Жалбата е изградена върху неверни твърдения относно съдържанието и мотивите на съда.Изложението е повторение на оплакванията на жалбоподателя.Изтъкваното решение от практиката на ВКС е неприложимо към случая , тъй като претенцията е друга. Претендират се разноски
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК защитата на касатора поставя въпроса следва ли за определена категория претърпяни загуби и пропуснати ползи в резултат на непозволено увреждане,когато с нормативен акт са определени методика ,принципи и критерии за оценка ,въззивният съд да основе потвърдителното си решение на позоваване на експертиза , която по никакъв начин не е основала решението си на посочения нормативен акт ,напротив , позовала се е на частна експертиза ,несъбрана по надлежния ред ,както и на експертна справка в предварителна полицейска проверка ,които също от своя страна са игнорирали приложимия нормативен акт.
Защитата изтъква противоречие по въпроса с решение №297/2016г по гр.д № 1202/2015г ІІІ г.о на ВКС ,постановено по реда на чл. 290 ГПК , като счита за задължителни нормите на Наредба за базистните цени на трайните насаждения , приета с ПМС №151/1991г.,тъй като в случая по делото е присъдено обезщетение за реколта от розови насаждения, а чл.5т.5 от наредбата препраща към приложение №5 ,където за розовите насаждения са посочи период на плодоползване(10 години) , средногодишни амортизационни отчесления (185лв.на декар) и едногодишен чист доход 135 лв. на декар.
Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК При обезщетения, дължими на основание непозволено увреждане ,няма законова делегация за нормиране на подлежащите на обезщетяване вреди и пропуснати ползи, включително за парична оценка на последните Цитираната наредба за базистните цени на трайните насаждения, приета с ПМС 151 от 1991 г.( обн., ДВ, бр. 65 от 9.08.1991 г.)
е приложима като нормативен акт при оценки по реда и за целите на законите , дали основание за нейното приемане съгласно § 1 от ПЗР на НБЦТН( чл. 15,ал.3 ЗС (отм) ; чл. 10,ал.2 , ал.5,чл. 15,ал.2 ,чл. 24,ал. и § 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.) Извън тези случаи,при определяне на обезщетения при непозволено увреждане , приложими са методичните разработки и указания по наредбата като утвърдени научни знания, напр.относно периода на плододаване при различните стопански култури, които обстоятелства се преценяват от съда във връзка с критерия за сигурност при увеличаване имуществото на увредения, установен в съдебната практика на ВКС ,вкл. ТР №3/2012г ОСТК, както и във връзка с прилагането на 202 ГПК от съдилищата при обсъждане заключенията на вещи лица.
Това е изтъкнато като отговор на правен въпрос по реда на чл. 290 ГПК в решение №297/2016г по гр.д № 1202/2015г ІІІ г.о при касиране на въззивно решение,в което при унищожено насаждение ( орехово дърво) , на собственика е било присъдено обезщетение за пропуснати ползи за бъдеще време за период от 70 години, въпреки че по НБЦТН е заложен период на плодоваване от 20 години за същата култура, като въззивният съд решаващо се е позовал на тази наредба, но без да съобрази нейното съдържание. Касаторът,освен че интерпретира превратно правната анотация в приложеното решение по гр.д № 1202/2015г ІІІ г.о ,неонтосимо се позовава на него,тъй като по настоящето дело е претендирано обезщетение до размера на намалелия в резултат на конкретно увреждане едногодишен добив от маслодайната култура , претендирана е стойността на унищожена реколта за съответната година,а не пропусната полза от унищожаване на насажденията , за бъдещ период на евентуално плододаване. Освен това, произволно е вложеното във въпроса твърдение, че съдът е възприел експертно заключение основано на методика,която противоречи на НБЦТН,както и дадената от жалбоподателя оценка за компетентността на заключението като повлияно от експертни изводи на лица извън процеса.Тези доводи не са годно съдържание на правен въпрос, а повтаряне на несъстоятелни възражения, които е следвало да бъдат подкрепени със съответните доказателствени искания и оспорвания и доказани в хода на съдебния процес .
Поставеният втори въпрос общо изтъква доказването на причина връзка,по който въпрос е налице обилна съдебна практика на ВКС , следвана и от въззивния съд при изграждане на изводите му по фактите , а доколкото въпросът е конкретизиран в частност ,касае се за оспорен протокол на контролни органи ,в който няма констатации за връзка между факти , т.е за причинна връзка и не в това е доказателствената сила , която решаващият съд е придал на документа Съдебна практика на ВКС която да дава правен отговор на въпроса за установяване на причинна връзка между действие и вреда , като визира протоколите ,съставяни от контроли органи по ЗЗР за съдържание на определени вещества в проби от растения , действително не е налице, но причината за това е, че така формулиран въпросът няма правно съдържание. Правният въпрос в частност би се свеждал до доказателственото значение на официални свидетелстващи документи,в случая констативен протокол за вземане на проби от растения за идентификация на употребени препарати за растителна защита, съставен от длъжностни лица при ОДБХ към Българската агенция по безопастност на храните, когато се оспорва компетентността на съставителите – длъжностни лица, материалните предпоставки за засвидетестване или верността на констатациите, който въпрос има установен отговор в практиката на ВКС по прилагането на чл. 179,чл.193 и чл.194 ГПК, съобразена от въззивния съд по отношение на оспорените документи.Ето защо доводът за относимост на случая към въпрос от значение за точното прилагане на закона е неоснователен и касационно обжалване не следва да се допуска по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК .
Следва да се присъдят разноски за ответника по жалбата , установени в размер на 650 лева
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1367 от 09.11.2017г. по в гр.дело № 1785/2017г. на Пловдивски окръжен съд
Осъжда „ДОБРИЛА-Д „Кооперация – Сопот да заплати на Д. Х. И. от [населено място] сумата 650 лв разноски в настоящето производство
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .