ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 727
София, 27.06.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. д. № 4698 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Р. Т. като процесуален представител на М. Е. И., действащ като [фирма] [населено място], [община], срещу въззивното решение на Апелативен съд София от 02.VІ.2016г. по в.гр.д. № 245/2016г.
Ответникът по касационната жалба Д. Д. И. /К./ от София в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат А. Б. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 02.VІ.2016г. САС по въззивни жалби и на двете страни е потвърдил решението на СГС от 29.І.2015г. по гр.д. № 6625/2011г., с което е уважен предявеният срещу едноличния търговец иск по чл.19 ал.3 ЗЗД, като е обявен за окончателен сключеният с ищеца-купувач предварителен договор за продажба на недвижим имот – УПИ, находящ се в София, местност[жк], съответно индивидуализиран, за 200000лв., при условие, че ищецът заплати на ответника 100000лв. в двуседмичен срок от влизане на решението в сила, присъдени са местен данък, нотариална такса, разноски и е наредено вписване на възбрана върху имота до заплащане на разноските.
Въззивният съд е споделил изцяло мотивите на първоинстанционния и е препратил към тях. Оценил е като неоснователна въззивната жалба на едноличния търговец. Приел е, че първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните в нея процесуални нарушения. От доказателствата по делото се установява, че релевантните, необходими, относими и допустими доказателствени искания на ответника са уважени. Предварителният договор е представен в оригинал и е установено пълно съответствие с приложеното по делото копие; две съдебно-графологични експертизи установяват автентичността на подписа на М.И. и че не се касае за положен от друго лице подпис или пренесен с техническо средство; исканите съдебни удостоверения от НОИ и ТД на НАП не са относими към спора по чл.19 ал.3 ЗЗД и правилно не са били допуснати; в единия случай допуснатият свидетел правилно е бил заличен впоследствие поради недовеждането му от ответника, а в другия случай – поради невнесен депозит за призоваването му.
В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по три въпроси в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Първият поставен от касатора въпрос „длъжен ли е съдът в случай, че страната посочи доказателства, които същият прецени за необходими и относими и ги допусне, да предприеме всички необходими мерки за събирането им по делото” е неотносим към изхода на разглеждания спор. Въззивният съд не се е произнасял по такъв въпрос, а и по силата на чл.269 ГПК не е бил и длъжен да го стори, защото във въззивната си жалба едноличният търговец не е навел оплакване в този смисъл. Наведеното оплакване – за немотивиран отказ на първоинстанционния съд да допусне събирането на писмени и гласни доказателства и издаването на съдебно удостоверение за снабдяване с писмени доказателства – въззивният съд е оценил като неоснователно с оглед приетото уважаване на допустимите и релевантни доказателствени искания, неотносимост на исканото съдебно удостоверение и законосъобразно заличаване на първия допуснат свидетел поради недовеждането му, а на заменилия го – поради невнасяне на депозит за призоваването му в определения за това срок. Произнасяне по въпрос, обусловил тези изводи, касаторът не сочи като основание за допускане на касационно обжалване, а касационният съд не може да го вземе предвид служебно. Следва да се посочи и неотносимост в случая на сочената от касатора практика – решение на ВКС ІV ГО по гр.д. № 3072/2014г., според което при организирането на процеса по допускане и събиране на доказателства съдът не изхожда от формалистични съображения с оглед задължението му да съдейства на страните за изясняване на делото и за установяване на фактите от значение за постановяване на решение в съответствие с истината; когато страната посочи доказателства, преценени от съда като относими и допустими, той е длъжен да вземе мерки за събирането им; ако се касае за свидетелски показания и страната е посочила имената на свидетелите, а и в кой документ се съдържат данни за адресите им, съдът не може да откаже призоваването им по формално съображение, и е длъжен да извърши ново призоваване на вече допуснат свидетел, ако първото е неуспешно не по вина на посочилата го страна. В изложението не е конкретизирано в какво са се изразили в случая формалистичните съображения и несъдействането от страна на съда за установяване на фактите по делото, нито се сочи да е било необходимо ново призововане на свидетел поради неуспешно такова не по вина на касатора, за да е възможна преценката за наличие на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване.
Вторият поставен в изложението въпрос „доколко и в какъв обем въззивният съд следва да прояви активност с оглед задълженията си по чл.7 и чл.10 ГПК за попълване на делото с доказателства относно предмета на спора с оглед съотношението на служебното начало с принципа за диспозитивното начало” е обоснован с твърдението, че съдът не е събрал поисканите с отговора на исковата молба доказателства, нарушавайки задължението си за съдействие на страните за установяване на фактите от значение за решаване на делото, което било в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение по т.д. № 1187/2013г. ІІ ТО. Така поставеният въпрос не е от значение за изхода на делото предвид изявлението на двамата процесуални представители на касатора в проведеното на 14.ІІІ.2016г. о.с.з., че нямат искане за събиране на доказателства. Следва да се посочи и ограничението на служебните правомощия на въззивния съд, които по силата на чл.269 ГПК са в рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, с изключение на случаите /какъвто разглежданият не е/, когато следва да бъде приложена императивна материалноправна норма или когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните по делото /така т.1 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК/, както и че съдът няма правомощие служебно да събира доказателства, освен когато това му е възложено с процесуалния закон /оглед, освидетелствуване, експертиза/, и то само ако страната е въвела оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение в тази насока /какъвто настоящият случай не е/ /в този смисъл т.3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК/.
И третият релевиран от касатора въпрос „задължен ли е въззивният съд да обсъди всички относими доказателства, въведените от страните доводи и възражения, както и да събере всички относими, допустими и заявени от страните в законоустановените срокове, но недопуснати от първоинстанционния съд доказателства” не отговаря на предвидените в закона изисквания, обуславящи допускането на касационно обжалване. Въпросът не съдържа конкретните доказателства, доводи и възражения на касатора, които въззивният съд не е подложил на преценка, а и, както вече бе посочено, пред този съд изрично е заявено от страна на едноличния търговец, че няма доказателствени искания. С оглед на това е невъзможна преценката за значението на въпроса за спора по делото, както и за наличие на твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК /за пълнота виж и в тази връзка съображенията в предишния абзац/.
С оглед на изложеното ВКС на РБ намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация разноски няма да бъдат присъдени, тъй като той не е представил доказателства да е направил такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Апелативен съд София, ГК, VІІ състав, № 1117 от 02.VІ.2016г. по в.гр.д № 245/2016г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: