О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 727
София, 03 юни 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 2010/2014год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 2688/18.12.2013 год. по гр.д. № 2856/2013 год. на Окръжен съд [населено място] , с което след като е отменено решението по гр.д. № 13401/2011 год. на Варненския районен съд е постановено ново решение, с което е прието за установено , че [фирма] [населено място] дължи на [фирма] , [населено място] сумата от 10 000 лв., представляваща неоснователно обогатяване чрез ползване на собствения на ищеца трафопост и съоръженията към него за периода от 13.08.2007 год. до датата на заявлението 30.06.2011 год. , ведно със законната лихва от тази дата до окончателното й изплащане .
Касаторът моли обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо или евентуално да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.Претендира и разноски.
Представено е Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд , 3-то г.о. приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, която има право и интерес от обжалването и срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. .
Не са налице обаче законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване.
На първо място твърдяната недопустимост на обжалваното решение като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване извън изрично посочените в чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК основания и изведено по тълкувателен път / т.1 ТР №1/19.02.2010 год. по ТД №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/, не е налице. Обстоятелството, че съдът не се е произнесъл по направено при условията на евентуалност възражение за прихващане по принцип не обуславя недопустимост , а неправилност на решението като постановено в нарушение на процесуалните правила. Освен това вземането , предмет на възражението не се преклудира и може да бъде заявено в самостоятелно исково производство.
Във връзка с направеното възражение за прихващане, касаторът е формулирал и следния правен въпрос: „При липса на произнасяне по направено възражение от страна на ответника, нарушено ли е правото на същия за равна възможност да упражни правата си , съответно да се ползва от закона еднакво заедно с ищеца?” Счита, че по този въпрос е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 298,ал.1,т.3 ГПК.
Касаторът не е обосновал с какво правния въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, поради което съдът счита, че визираното основание за допустимост не е налице още повече , че относно последиците от липсата на произнасяне по направено възражение за прихващане има създадена трайна съдебна практика в посочения вече смисъл , която не се нуждае от промяна.
По посочените от касатора материалноправни въпроси е налице задължителна практика – решение №179/18.05.2011 год. по т.д. № 13/2010 год. на ТК , ІІ т.о. , постановено при условията на чл. 290 ГПК като в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в съответствие с тяхното разрешаване в цитираното решение. С оглед на това не са изпълнени посочените във връзка с тях допълнителни критерии / основания за допустимост / на касационното обжалване.
С оглед на изложеното, касационно обжалване на решението не следва да се допуска.
Предвид изхода на настоящото производство [фирма] [населено място] следва да заплати на [фирма] , [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1470 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2688/18.12.2013 год. по гр.д. № 2856/2013 год. на Окръжен съд [населено място].
ОСЪЖДА Енерго – Про Мрежи” АД [населено място] да заплати на [фирма] , [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1470 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: