3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 727
София, 30.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на двадесет и пети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 468/2012 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЕТ Й. П. И. с фирма „Графа – Й. И.”, [населено място] срещу определение № 186 от 06.02.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 31/2012 г. на Габровския окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено протоколно определение от 12.01.2012 г. по гр.д.№ 1370/2011 г. на Севлиевския районен съд, с което е прекратено производството по делото на основание 299 ГПК.
В частната жалба се поддържат доводи за постановяване на обжалваното определение в нарушение на процесуалните правила.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпроса за приложението на чл.299 ГПК, разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Приложени са множество актове на различни по степен съдилища в подкрепа на поддържаните от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Ответниците по частната жалба К. П. К. и Н. П. Калчева не са изразили становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни в процеса страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, но независимо от нейната редовност не са налице сочените основания за допускането му до касационно обжалване.
Формулираният от касатора въпрос несъмнено отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК поради обуславящото му значение за крайния резултат по делото.
Представените към изложението съдебни актове обаче не установяват, че разрешението по поставения въпрос, дадено от въззивния съд влиза в противоречие с цитираната съдебна практика или че същият е разрешаван противоречиво от съдилищата. Обратното, произнасянето от съда по процесуалноправния въпрос, свързан с обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо не противоречи, а е в съответствие с практиката на съдилищата, според която когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на един и същи правопораждащ факт и някой от тях е разрешен със сила на пресъдено нещо, формирана от влязлото в сила решение по него, следва да се приеме, че относно правопроизводящия факт съдът се е произнесъл окончателно. Непререшаемостта е абсолютна процесуална предпоставка и е пречка за образуване на втори процес по вече разрешения спор – чл.299 ГПК.
Доводът на касатора, че основание за възникване на повторния спор е нов правопораждащ факт е неоснователен. Не се оправдава от данните по делото, че той касае правоотношения, възникнали след приключване с влязло в сила решение на възникналия между същите страни спор по гр.д.№ 817/2008 г. на Севлиевския районен съд и че със сега предявения иск се претендират суми за допълнителни работи, извършени по устна договорка с ответниците, която се явява последваща на сключения през м.юни 2008 г. договор за изработка. Както в исковата молба, така и в последващите молби-уточнения касаторът не е въвел твърдения за последващо възложени му строителни работи, нито е представил доказателства за извършването на такива след периода 11.06.2008 г. до 19.09.2008 г., предмет на спора по гр.д.№817/2008 г. Нещо повече, сочените в исковата молба като допълнителни работи са извършени за отремонтирането на навес, изграждането на западна ограда и на водопровод и канализация, спорът относно изграждането на които е разрешен с влязлото в сила решение по посоченото дело. Както правилно е отбелязано в потвърденото от въззивния съд определение, ищецът претендира разликата между претендираното по това дело възнаграждение по чл.266, ал.1 ЗЗД и присъдените му с решението по него суми.
Изграденият краен извод с обжалваното определение, че предявените от ищеца нови искове не се основават на нововъзникнали обстоятелства, нито на ново основание и поради наличието на вече формирана сила на пресъдено нещо спорът между страните не може да бъде пререшаван поради съдържащата се забрана за това в императивната разпоредба на чл.299 ГПК.
В обобщение, не са налице основания са допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 186 от 06.02.2012 г. по ч.гр.д. № 31/2012 г. на Габровския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: