1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 727
София, 04.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1182/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.А.Д. – пълномощник на С.”С. С. 2000”,срещу решение № 152 от 03.06.2011 год.на Апелативен съд В. Т.,постановено по в.гр.д.№ 109/2011 год., с което е потвърдено решение № 138 от 18.11.2010 год. по т.д. № 73/2010 год. на Окръжен съд Плеве,с което е отхвърлен предявеният от касаторът против [община] установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК за признаването му за собственик по давностно владение на недвижим имот с идентификатор…..,заедно със съществуващата в имота едноетажна жилищна сграда,с идентификатор …..,находящи се на [улица],в [населено място].
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване,преповтарящо касационната жалба, се сочи чл.280, ал.1,т.1 ГПК по основанията визирани в чл.281 ал.3 ГПК – необоснованост и незаконосъобразност изразяваща се в неправилното приложение на материалния закон по въпроса за приложението на чл.86 ЗС в редакцията му от 1.06.1996 год.,като се цитират определени абзаци от решение № 558/7.01.2011год.по гр.д.№ 269/2010 год. на І г.о. на ВКС.Сочи се бланкетно и основанието на чл.280 ,ал.1,т.3 ГПК по въпросите – намира ли приложение §1 от ПЗР на ЗИДЗС спрямо имотите частна общинска собственост и с влизане в сила на тази разпоредба спира ли давността за придобиване на имоти частна общинска собственост.
Ответната страна не взима становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приел, че процесният имот ,като част от недвижим имот собственост на Г.,отреден за Стадион за ръчни игри е бил държавна собственост.Безспорна е идентичността му с описания в АОЧС № …./….. год. недвижим имот.По силата на §7,ал.1,т.6 от ПЗР на ЗМСМА,имотът е преминал в собственост на общината,тъй като е бил предназначен за спортна дейност,т.е.ответникът е придобил собствеността ex lege от 17.09.1991 год.,а с акта от ….. год.е определен като частна общинска собственост.Съдът е приел,че разпоредбата на §1 от ПЗР на ЗИДЗС,влязла в сила на 1.06.2006 год.визира имоти представляващи частна държавна и общинска собственост и е приложима и към спорния имот,поради което давността за придобиването му е спряла да тече за периода 1.06.2006 год.-31.12.2011 год.С оглед на горното е приел,че 10 годишната придобивна давност от 24.04.1999 год./учредяването на касатори/до 1.06.2006 год.не е изтекла.Дори и да се приеме,че имотът представлява публична общинска собственост,той не може да се придобие по давност,съгласно забраната въздигната в чл.86 ЗС.Освен това касаторът не е доказал субективният елемент на придобивната давност –намерението да се държи недвижимия имот като свой.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Посоченото и цитирано от касатора решение на ВКС е неотносимо към съществените материалноправни за разгледания спор по чл.108 от ЗС въпроси . То касае различна хипотеза – възможността да се придобие по давност имот частна общинска собственост за периода 1.06.1996 год.-1.06.2006 год.
Касаторът не е обосновал самото касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, т.е. какво е значението на поставения от него „материалноправен въпрос” за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид , че точното прилагане на закона, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По отношение разпоредбата на чл.86 ЗС преди и след изменението й от 1996 год.не е налице неяснота или непълнота на правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика според която забраната на чл.86 ЗС да се придобива по давност публична държавна и общинска собственост е действала до 1.06.1996 год.От тази дата по силата на § 1 от ПЗР на ЗИДЗС е наложен мораториум и давността за придобиване на частна държавна или общинска собственост спира да тече ,най-напред за седем месеца,считано от 31.05.2006 год.,след това срока е удължен до 31.12.2007 год.,до 31.12.2008 год. и до 31.12.2011 год.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение № 152 от 03.06.2011 год.на Апелативен съд В. Т.,постановено по в.гр.д.№ 109/2011 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: