О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 728
гр. София, 10.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2548 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. О. И. против решение № 75/05.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 655/2018 г. от І-ви състав на Окръжен съд – София.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на ОС – София е приел, че с влязла в сила на 05.05.2016 г. присъда (присъдата е потвърдена с акт на въззивната инстанция, оставен в сила от ВКС) по н.о.х.д. № 367/2013 г. по описа на Софийски окръжен съд ответникът е признат за виновен в това, че на 27.08.2011 г. около 09.15-09.25 часа , от магазин на дружеството ищец при условията на опасен рецидив и в съучастие като съизвършител с трето лице отнел чужди движими вещи – златни бижута (колиета, пръстени, обици), проба 14 карата, с общо тегло 938 (деветстотин тридесет и осем) грама на обща стойност 51 590 лв. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, като грабежът е в особено големи размери. Съдът е приел, че вследствие престъплението, в извършването на което ответникът е признат за виновен с влязла присъда, ищецът е понесъл имуществени вреди, изразяващи се в стойността на отнетото имущество. С оглед доводите във въззивната жалба на ответника по първоинстанционното производство съдът е посочил, че определянето размера на обезщетението за имуществени вреди става с оглед размера на причинените вреди към момента на настъпването на същите, а не към момента на решаване на спора . След като размерът на вредата е елемент от фактическия състав на престъплението, този въпрос не може да бъде пререшаван в производството пред гражданския съд по иска на увредения срещу извършителя на деянието, в който смисъл е и посочената от районния съд съдебна практика, която е споделена и от въззивния съд.
Възраженията на въззивника, че е извършил частично плащане чрез телеграфни записи, както и че е налице забава на кредитора, съдът е счел за неоснователни, тъй като по делото липсват каквито и да е доказателства, че ищецът е известен за тези записи, за да се приеме, че не е оказал съдействие, за да получи плащане.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правния въпрос, кой е началния момент за определяне на размера на обезщетението при вреди от непозволено увреждане, в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Съдът е приел, че в случаите, в които вредата е елемент от фактическия състав на престъплението, този въпрос не може да бъде пререшаван в производството пред гражданския съд по иска на увредения срещу извършителя на деянието, като в тази насока се е основал на разпоредбата на чл.300 ГПК, докато цитираната от касатора съдебна практика касае хипотези, при които липсва задължителна за съда присъда на наказателния съд, поради което поставения правен въпрос и съдебна практика, като противоречие и основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е неотносим към производството, както и не е налице соченото основание по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението в тази насока.
Сочи се противоречие с решение №100/21.08.2015 г. по гр.д.№ 5458/2014 г., относно заявеното от ответника с отговора на исковата молба желание да възстанови златото в натура, а не в парична равностойност. На първо място, този въпрос не е относим към производството, доколкото предявения иск е за заплащане на паричната равностойност на златото, а съдът не разполага с процесуална възможност да подменя волята на ищеца по заявения петитум в този случай, като цитираното решение касае хипотези на неоснователно обогатяване, а не на непозволено увреждане, резултат от извършено престъпление, за което е налице влязла в сила присъда.
Относно извода на съда за липсата на доказателства, че ищецът е известен за записите, с които се твърди, че е извършено частично плащане и твърдението, че не е оказал съдействие, за да получи плащане се твърди, че съдът е постановил очевидно неправилно решение. Сочат са доказателства в тази насока, които според касатора се достига до фактически и правни изводи, различни от тези на съда. Този въпрос не е правен, а фактически, доколкото касае установените от съда факти по спора и установената от него фактическа обстановка, който въпрос не води до очевидна неправилност в тази част на решението, като касае евентуалната необоснованост на решението, относно начина, по който следва да се извести кредитора за наличието на плащане, като необосноваността не следва да се изследва в производството по чл.288 ГПК, а евентуално при разглеждане на касационната жалба по същество, ако са налице основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 2980 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 75/05.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 655/2018 г. от І-ви състав на Окръжен съд – София.
ОСЪЖДА Д. О. И. да заплати на „Диамант – 77” сумата 2980 /две хиляди деветстотин и осемдесет/ лева, на основание чл.78 ,ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.