О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 728
София, 15.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври , две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Томов
т. дело №53309/2015 г., разпределено на ІІІ го. на ВКС
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] чрез адв. В. Н. срещу решение № 1386 от 10.07.2015г. по т.дело № 1409/2015г. на Варненски окръжен съд с което след отмяна на решение №1164 от 09.03.2015г на Варненски РС, е отхвърлен иск на основание чл.12 ЗЗД, предявен от касатора като частичен против [фирма], [населено място] за заплащане на сумата от 22 500 лв като обезщетение за претърпени от ищеца вреди , в резултат на забавата на ответника да сключи договора за изкупуване на ел.енергия на основание чл.31 ЗЕВИ и представляващи пропуснати ползи от непроизведено и неизкупено количество електрическа енергия на фотоволтаична електро централа ( ФЕЦ) за периода 26.04.2013г – 22.10.13г.
В изложението по допускане на касационно обжалване се посочва основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 и са формулирани въпросите : 1.Следва ли да се приеме,че ДКЕВР (към 2013г.), в рамките на правомощията си по ЗЕ, може да определя приложимото си решение, касаещо цената на ел.енергията от ВЕИ?; 2.Задължително ли е становището на Комисията, произнесено с решение – за приложимото решение за цената на изкупуване, по повод сезиране от един производител, за всички други производители и за [фирма]?; 3.Необходима ли е била в процеса на сключване на окончателен договор намесата на държавен орган, който да тълкува легалната дефиниция на понятието „обект за производство“ по смисъла на §1 т.23 от ДР на ЗЕ и на това „въвеждане в експлоатация“ с разрешение за ползване, издадено на основание ЗУТ и Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти?; 4. Има ли законова обосновка предложението за сключване на договор за изкупуване, отправено до [фирма] на цена , несъответстваща на решението на ДКЕВР към момента на въвеждане в експлоатация на обекта за производство, съобразно разрешението за ползване? Може ли да се счете, че предложение за цена, несъобразена с уредени в закона правила, е недобросъвестно поведение? ;5.След като договорът е сключен на първоначално предложената от дружеството цена, съответстваща на определената с решение на ДКЕВР, съобразно момента на въвеждане в експлоатация на обекта на производство и в него е прието, че влиза в сила от този момент, имало ли е – основана на закона, логиката и добросъвестността – пречка да бъде сключен незабавно след договора за достъп и възможността за начало на реално производство на електрическа енергия? ; 6. Причинена ли е на дружеството щета от отложеното начало на изкупуване, съобразно приложимата по закон цена за количества, определени конкретно по научни методи от експертизата? ; 7. Длъжен ли е въззивният съд да даде указания на страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?
Според защитата , от отговора на въпрос дали е в компетенциите на ДКЕВР да определя приложимото си решение за цената ,зависи дали тя подлежи на договаряне между страните. Въззивният съд решаващо приема ,че непостигнатото съгласие за цената изключва недобросъвестността в поведението на „Енерго- Про –Продажби” при несключване на договора , т.е че различната интерпретация на закона от страните не може да бъде вменена във вина само на една от тях .По този начин , според защитата , е бил формиран решаващ извод , че цената подлежи на договаряне, който извод е неправилен ,тъй като приложимата цена е регулирана с ясни норми, които не подлежат на тълкуване . Цената на изкупуване в случая не е изисквала съгласие , не следва да бъде обект на договаряне и позоваването от ответника на друга ,а не на определената от приложимото решение на ДКЕВР цена , е причина да не се сключи договора за исковия период , съответно да се търпят вреди от това .
От ответника [фирма] е постъпил отговор. Изтъква се ,че основаниета по чл. 280 ал.1 ГПК не са налице. Не е изяснено с коя практика има противоречие по поставените въпроси. Самите въпроси не са били предмет на разглеждане по делото ,не са обусловили изводите на съда, не са в причинна връзка с поведението на ответника , или са абстрактни . Регулаторът издава решения , които са задължителни за субектите на енергийния пазар и по този въпрос спор няма . При възникване на спора в случая е нормално процедурата по сключване на договора да се забави , до уточняване на всички елементи от сложния фактически състав . Претендират се разноски .
При постановяване на решението си Варненски окръжен съд е приел за установено по делото, че ищцовото дружество е производител на електроенергия от възобновяеми източници чрез изградена ФЕЦ в [населено място] , общ. Дряново , при сключен договор за присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа на Е.ОН- България от 20.05.2010г. и след издадени разрешения за ползване на строежа и съответните присъединителни съоръжения. Договорът за достъп е сключен на 19.04.2013г с [фирма],а на 26.04.2013г ищецът е поискал сключване на договор за изкупуване . Въззивният е обсъдил водената в тази връзка кореспонденция за исковия период и безспорното обстоятелство ,че до 22.10.2013г., на която дата договорът (за изкупуване на произведена електроенергия по смисъла на чл. 31 ЗЕВИ ) е сключен, страните – обществен доставчик и производител ,са изтъквали и поддържали различна приложима преференциална цена за отношенията си по дългосрочния договор . Предвид чл.31 от ЗЕВИ,чл.177 ал.2 от ЗУТ вр. §1 т.23 от ДР на ЗЕ в съответните им редакции , въззивният съд е приел, че цената за изкупуване е била определяема от държавен регулаторен орган и отчитайки наличието на решение №Ц-18/20.06.2011г. и решение №Ц-29/29.08.2012г. на ДКЕВР , определящи различни преференциални цени за изкупуване на произведената електроенергия – второто при значително по-нисък размер от тази по първото, всяко от които относими към различните моменти на издаване на двете разрешения за ползване (на строежа ,респ на съоръженията), е счел това обстоятелство за причина договорът да не се сключи до разрешаването на въпроса.Тъй като преференциалната цена е регулирана от държавен орган ,то и решаването на въпрос за приложимата цена е станало компетентно от ДКЕВР (с постановяването на решение №Ж-211/27.09.2013г. на ДКЕВР), При това положение спорът относно същата , въззивният съд е определил и като непостигане на съгласие между страните относно клауза , която не е изисквала въобще постигане на съгласие и като „различна интерпретация на закона” , затова не може да се вмени вина само на една от тях. Съответно е изтъкнато ,че не е налице основание за приложението на чл.12 от ЗЗД ,като е съобразено ,че поведението на ответника не е недобросъвестно при конкретните обстоятелства, обстойно изложени в мотивите .Последният е предприел действия по сключване на договора непосредствено след издаването на решението на ДКЕВР от 27.09.2013г .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Обвързването на формулираните като материалноправни въпроси в изложението с доводи за неправилност на изводите на въззивния съд , който бил приел необходимост от постигане на съгласие по отношение на цената , няма връзка с решаващото съображение и аргументацията на решаващия съд по отношение на добросъвестността ,респ. недобросъвестността на насрещната страна и предпоставките на чл. 12 ЗЗД , които са решаващо преценени. Изложените от въззивния съд съображения се възприемат превратно, като връзка на въпросите с преценката на преддоговорното поведение не се обосновава. Съгласието е елемент на всеки договор, то е необходимо за ,за да възникне този юридически факт . В случая договор е сключен след като регулаторът е дал разрешение на въпрос от своята компетентност с административен акт (Решение №Ж-211/27.09.2013г),то е по същество в полза на изтъкнатата от ищеца регулирана цена . В решаваща за изхода на делото насока въззивният съд е изтъкнал ,че държавният регулатор е бил сезиран с въпрос , който е в административната му компетентност , тъй като не се касае за клауза в договора , която е била обект на договаряне и е изисквала съгласие. При тези безспорни обстоятелства , тезата че поведението на ответника е недобросъвестно – като опит за свободно договаряне при нормативно недопустимост за това , е въпрос от фактологически характер , а не правен – не налага тълкуване на конкретна материалноправна или процесуална норма , каквото е изискването на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК. Гореизложеното се отнася за въпросите , формулирани в т. 1 до т. 6 от изложението, те изразяват опит да се правят други изводи от фактите . Видно , съдът е оценил несъгласието на двете страни да сключат договора при разногласието си за приложимата изкупна цена , породено от различната интерпретация на закона и докато въпросът не се реши от ДКЕВР , но не е примал че цената подлежи на договаряне между страните, за да изключи преддоговорна отговорност обществения доставчик .
Въпросът може ли да се счете , че предложение за цена, несъобразена с уредени в закона правила, е недобросъвестно поведение , има отговор ,обусловен от конкретните обстоятелства По него не се обосновава соченото основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и не може да се обоснове необходимост от тълкуване на неясни норми , или уеднаквяване на съдебната практика по прилагането на закона ,в случая нормата на чл. 12 ЗЗД . Недобросъвестността при воденето на преговори е общ въпрос , който има и правен аспект , свързан с нейните признаци, разглеждани на плоскостта на деликта, но при специфична форма на вина ,чиито елементи се установяват . Поради това несъстоятелен като обосновка по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е доводът ,че няма „използваема” практика на ВКС . Съгласно т.4 от ТР №1/19.02.10г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос е „от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени”.Обективната липса на пречки за сключване на договора в по-ранен момент не би могла да обоснове недобросъвестност , така че и отговорът на този въпрос няма да доведе до друг решаващ извод .
Въпросът по т. 7 от изложението е от процесуален характер, за задълженията на въззивния съд да дава указания на страните да предприемат процесуални действия по посочване на относими доказателства , когато са пропуснали това поради непълноти и грешки в доклада .по този въпрос е налице задължителна практика на ВКС , но от изложението не става ясно кое съдържание на доклада по делото обуславя извод за отсъствие , непълнота ,или неточност.В касационната жалба се поддържа процесуално нарушение, изразяващо се единствено в липса на мотиви в решението , тъй като същите били кратки и еднотипни с мотивите по други решения на ВОС със сходен предмет. Липсват доводи за пропуснати процесуални действия или неангажирани от страната относими доказателства , дължащи се на липсващи съответни указания, при релевирани във въззивното производство възражения за непълнота и неточност на доклада на първата инстанция съгласно ТР №1/2013 ОСГТК. Поради това по поставения въпрос не се обосновава условието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК за допускане до обжалване.
В полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1524 лв., съгласно приложен списък .
Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 1386 от 10.07.2015г. по т.дело № 1409/2015г. на Варненски окръжен съд .
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] [улица] да заплати на [фирма] [населено място] , [улица], сумата 1524 лв. разноски за производството пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .