1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 728
София, 17.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2788 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от [фирма], Гърция против определението, постановено в открито съдебно заседание на 05.06.2014г. по гр.д.№ 1828/2014г. на СГС, ГО, ІV-Б състав, с което е върната въззивната жалба на дружеството срещу решението по гр.д.№ 55760/2009г. на СРС, 27 състав. Съставът на СГС е констатирал, че документа за внасянето на държавната такса е депозиран по делото след изтичането на едноседмичния срок.
С частната жалба се иска отмяна на определението. Твърденията са, че преди изтичането на срока е била подадена по пощата молба за удължаване на срока за внасяне на таксата, същата е била уважена от СРС-съдът администриращ въззивната жалба и срокът бил удължен с 1 седмица. В рамките на него било депозирано и доказателството за внасянето й. Жалбата била приета за редовна и изпратена на СГС, но в момента на постановяване на обжалваното определение, в кориците на делото се намирал само пощенският плик, с който била изпратена молбата чл.63,ал.1 ГПК, но самата молба с резолюцията липсва по делото.
От ответната страна [фирма] е постъпил писмен отговор срещу основателността на частната жалба.
Становището на настоящия състав, че частната жалба е основателна произтича от следното:
Наличието по делото на пощенски плик, носещ клеймо на подаване 29.11.2013г. е индиция за основателността на твърденията в частната жалба, че страната, получила съобщението с указанията за внасяне на таксата на 22.11.2013г., е подала молба по чл. 63 ГПК, след като съдът, администриращ жалбата е счел, че процесуалното действие по представянето на тези доказателства, осъществено с молба от 05.12.2013г., е в срок.
Дори да се приеме, че по делото не се намират доказателства за направено искане по чл. 63 ГПК, обжалваното определение също се явява незаконосъобразно. След като съдът не е констатирал своевременно- към момента на изтичането на срока за изпълнение на указанията, липсата на доказателства за внесена държавна такса по въззивната жалба и не е санкционирал своевременно това бездействие с връщането й, той не би могъл в последващ момент-при удостоверяването на внасянето й, да се произнася по въпроса за редовността /извършването в срок/ на процесуалното действие. Това е така, тъй като срокът за представяне на доказателства за внасяне на таксата не е решителен- може да бъде продължаван по реда на чл. 63 ГПК и наличието или не на внесена държавна такса няма да доведе до недопустимост на въззивното производство и постановеното по него решение. При тези съображения отпада необходимостта от изследване факта дали е имало депозирана молба за удължаване на срока и дали тя е изгубена.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя определението, постановено в открито съдебно заседание на 05.06.2014г. по гр.д.№ 1828/2014г. на СГС, ГО, ІV-Б състав, с което е върната въззивната жалба на [фирма], Република Гърция срещу решението по гр.д.№ 55760/2009г. на СРС, 27 състав.
Връща делото на СГС за последващи процесуални действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.