О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 728
гр. София, 18.10.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2840 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 424/07.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 3658/2015 г. от 2-ри състав на Апелативен съд – София.
Ответниците по касационната жалба я оспорват, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състава на апелателния съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.92 ЗЗД. Съдът е приел, че иска е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд. Прието е, че предявения насрещен иск е неоснователен, като и в тази част, решението на първоинстанционния съд е потвърдено.
Съдът е приел, че правоизключващото възражение на въззивника за нищожност на клаузата за заплащане на мораторна неустойка поради противоречие с добрите нрави е неоснователно. След конкретен анализ на уговорката между страните съдът е приел, че възлагането на строителна дейност на бъдещ обект на правото на собственост е осъществено в момент на икономически неблагоприятна конюнктура, характеризираща се със спад в строителната дейност поради липса на търсене, масово изпадане в несъстоятелност на дружества с предмет на дейност строителство и оставане на множество започнати обети незавършени. Съдът е направил изводи в насока, че при плащането на имот в строителство цената е комплексна – за придобиваното право на собственост и за изпълнението на строителството, което от своя страна предполага предварително влагане на голям финансов ресурс от страна на купувача/възложител при повишен риск от недовършване на обекта на бъдещото право на собственост. Въз основа на горното е прието, че уговарянето на неустойка за забава, формирана като процент от платената продажна цена, съразмерен на дните просрочие, е механизъм за дисциплиниране на изпълнителя и е свързано с превантивната роля на неустойката. Съдът е приел за неоснователно твърдението на изпълнителя за разпределението на доказателствената тежест при възражение за прекомерност на неустойката. В тази насока съдът е приел, че прекомерността изисква съотнасяне на размера на договорената неустойка към вредите на ищците и тъй като смисълът на неустойката е обезщетяване на изправната страна без нужда да доказва вредите си, при възражение за прекомерност ответникът следва да обоснове наличието на такава. Прието е, че ответникът, правещ възражение за прекомерност на неустойката, следва да установи размера на наемната цена за исковия период, а при твърдение на ищците за по-големи от наемната цена вреди – същите имат възможност да установят твърдението си по размер. Състава на САС е приел, че ответникът е информиран за статута на имота и процедурите за осъществяване на електро и ВиК връзки и не може на това основание да елиминира собствения си договорен ангажимент. От данните по делото, съдът е приел, че изпълнителят на възложеното строителство е избрал неадекватно решение за прокарване на канализационно трасе, като отговорността за това не може да вмени на ищците по делото. По повод твърденията на ищеца по насрещния иск за осъществен незаконосъобразен (корупционен) натиск спрямо него , съдът е приел, че строителят е могъл да сезира Прокуратурата, като неговото включване в корупционна схема не може да отмени договорните му задължения за срочно изпълнение, а при забава – за възмездяване на съконтрагента с оглед постигнатото договорно съгласие за заплащане на мораторна неустойка.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Поставения от касатора въпрос относно тълкуването на клаузата за неустойка в договора и нейната прекомерност и твърдението за противоречие на тълкуването, дадено от въззивният съд със задължителна съдебна практика, отразена с ТР № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС във връзка със задължението на съда да прави преценка във всеки конкретен случай, касае оплакване за неправилност на решението, поради необоснованост, доколкото преценката на прекомерността, каквато е направил въззивният съд е въз основа на данните по делото, а проверка на фактите по спора и тяхното възприемане от страна на съда е недопустимо да се извършва в производството по чл.288 ГПК. Тази проверка касае проверката по обосноваността на спора, а необосноваността не е сред касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК, а евентуалното й наличие следва да се прецени при разглеждането на касационната жалба по същ7ество, но след като са налице основания по допустимостта на касационното обжалване, посочени в чл.280, ал.1 ГПК.
Вторият правен въпрос е твърдението на касатора, че съдът е приел за общоизвестен факт, че по време на сключването на предварителния договор световната икономическа криза е била навлязла вече в България. Подобен извод не е правен от съда и доколкото има позоваване на спад на цените и на търсенето на недвижимите имоти, то не това е решаващия извод на съда относно основателността на предявените искове. В тази връзка, така поставен, правният въпрос относно процедурата за приемане за общоизвестни факти и процедирането на съда в тази насока е неотносимо. Освен изложеното, оплакванията в тази насока касаят процесуални нарушения на съда, като същите отново не са сред касационните основания по чл.280 ГПК, като съдът не е приел, че следва с решението си да се произнесе по наличието или не на общоизвестен факт, нито е приел, че това не следва да стане с определение, така, както се твърди от касатора. Неправилните решения, постановени в нарушение на процесуалните правила действително са сред касационните основания за тяхната отмяна, но съгласно разпоредбата на чл.281 ГПК, не и сред основанията, обосноваващи допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Съдът е приел, че размера на неустойката не е прекомерен и не е въвел задължение за ответника по иска да доказва отрицателни факти – липса на вреда, а е посочил, че негова е тежестта да установи положителен факт – размер на наемна цена в насоката, в която е формирал своето произнасяне. В тази връзка е неотносим въпроса, касаещ доказателствената тежест от доказването на отрицателни факти, доколкото съдът не е вменил това задължение на ответника по иска с правно основание чл.92 ЗЗД.
Предвид изложеното, не са налице касационните основания, сочени от касатора относно допустимостта на касационното обжалване. С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят 600 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 424/07.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 3658/2015 г. от 2-ри състав на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] да заплати на Д. Г. Б. и Я. С. Т. сумата 600 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.