3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 728
София, 19.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 382/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.Н.М. – пълномощник на Л. М. А. – М. и В. М. Г. срещу въззивно решение № 299 от 15.12.2009 год.на Смолянски окръжен съд,постановено по гр.д.№ 400/2009 год.,с което е оставено в сила решение № 175 от 08.07.2009 год.по гр.д.№ 885/2007 год. на Смолянски районен съд,с което е отхвърлен предявения от касаторите иск с правно основание чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа,че в противоречие с практиката на съдилищата е решен въпроса по приложението на чл.13 ал.3 ЗВСВГЗГФ относно списъка на горопритежалите,като годно доказателствено средство за признаване на право на възстановяване на собствеността.Представя решения на Смолянски районен съд,без отразяване да са влезли в сила.
Ответниците по касационната жалба – Д. П. ,ОС”Земеделие”С. и РУГ С. не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да потвърди решението на първата инстанция,с което искът по чл.13 ал.2 ЗВСВГЗГФ е отхвърлен,въззивният съд е приел,че претенцията се основава на оценителни тетрадки от 1945 год.и списък на ГПК”К. дере” от 21 до 23.11.1938 год.на горопритежалите в ревири „К.”и ”Б.”,в който са записани 6 дка на бр.М.,22,1 дка на н-ци М.,20,5 дка на бр.М. и 22,1 дка на бр.Д. и М..Със заключение на съдебно-техническа експертиза е установено,че част от имотите са заявени по преписки вх.№1329/27.05.1999 год. и № 921/19.02.1999 год. и са признати и възстановени.С оглед на това е направен извод,че ищците не са доказали,че само тримата братя – М.,А. и К. са били притежатели на гори в оценителните тетрадки,при положение,че в две от тях са посочени пет имена за братя М.,както и че останалите братя не са имали наследници от което да се направи извод,че наследодателят М. Х. М. има и други имоти за възстановяване.
Не са налице предвидените в чл. 280 ал. 1, т. 2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване – противоречиво разрешен с въззивното решение и с приложените такива съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. В представените решения съдилищата са приели, че списъците на горопритежателите са допустими от разпоредбата на чл. 13 ал. 3 от ЗВСГЗГФ документи за установяване притежаването на собственост върху гори преди одържавяването им. Искът,в атакуваното решение обаче, е отхвърлен не поради неприемане на представеното доказателство за годно такова по смисъла на чл. 13 ал. 3 от посочения закон, а поради това, че ищците не са доказали наследствено правоприемство,респ.активната си материалноправна легитимация.Този въпрос не е повдигнат от тях и не сочат противоречива практика,поради което се налага извод, че релевираното основание не обуславя допускане на касационното обжалване.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 299 от 15.12.2009 год.на Смолянски окръжен съд,постановено по гр.д.№ 400/2009 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: