3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 728
С., 21.05. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1751/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против въззивно решение от 06.08.2010 г. по гр. дело № 4290/2009 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 30.06.2008 г. по гр. дело № 30362/2007 г. на Софийски районен съд, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отменено като незаконно извършеното със Заповед от 01.07.2007 г. на управителя на [фирма] уволнение на Р. М. М. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и [фирма] е осъдено да заплати на Р. М. М. на основание чл. 128 КТ сумата 300.09 лв. дължимо трудово възнаграждение за периода м. май-м. юни 2007 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика – решение по гр. дело № 238/2008 г. на Девински районен съд, е разрешен въпроса – неоснователен или недопустим е иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ предявен след срока по чл. 358, ал. 2 КТ и какво е решението постановено по такъв иск. Позовава се на приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът Р. М. М. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о. като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението правен въпрос не обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Представеното от жалбоподателя съдебно решение няма характер на съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като няма данни да е влязъл в сила съдебен акт. Въпросът по прилагането на чл. 358, ал. 1, т. 2 и ал. 2 КТ, според който исковете по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” и за прекратяване на трудовото правоотношение се предявяват в двумесечен срок, който започва да тече от деня, в който на работника или служителя е била връчена съответната заповед, а при искове относно прекратяване на трудовото правоотношение от деня на прекратяването, не дава основание за допускане на касационно обжалване й в хипотезата на т. 3 на чл. 280, ал. 1 КТ, тъй като по приложението на правната норма има установена трайна съдебна практика, правната норма не се нуждае от тълкуване поради непълнота или неяснота и такива твърдения в изложението не се съдържат.
Видно от цитирания текст началният момент на давностния срок е определен дифенитивно и е свързан с денят, в който актът засягаш правата на работника или служителя е произвел своето действие. С обжалваното решение е прието, че работодателят не е установил по категоричен и безпротиворечив начин деня на връчването, респ. получаването на заповедта за уволнение от уволненото лице, за да се приеме, че исковата молба е предявена след изтичането на двумесечния давностен срок. Доказателства, че заповедта е връчена на ищеца няма, няма и категорични доказателства заповедта да е получена от ищеца, тъй като представената по делото разписка за връчено на ищеца писмо, с което го уведомят, че има издадена заповед за прекратяване на трудовият му договор и е поканен за се яви в офиса на фирмата за връчване, също не удостоверява връчване, респ. получаване на заповедта, а според чл. 195, ал. 3 КТ дисциплинарното наказание се смяна наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.
От изложеното е видно, че след като работодателят не е могъл да установи дата на връчване, респ. получаване на заповедта за уволнение от ищеца и възражението, че исковата молба е подадена след изтичане на давностния срок е прието за недоказано, поставеният процесуалноправен въпрос за порока на съдебно решение постановено по иск предявен след давностния срок не касае изхода на делото и не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д И Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.08.2010 г. по гр. дело № 4290/2009 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ