4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 728
С., 21.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 31.05.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 275/2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], [населено място] против определение на Пловдивския апелативен съд № 1356/27.10.2010 год., по гр. д. № 131/2000 год., с което е отказано възстановяване на пропуснат от настоящия частен жалбоподател срок за касационно обжалване.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, поради което се иска отмяната му и възстановяване на пропуснатия от страната срок за касационно обжалване.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд необосновано не е взел предвид проведеното срещу управителя на ТД – молител досъдебно наказателно производство, постановената по него присъда и последвалото задържане на последния за изпълнение на наложеното наказание в затвора, приемайки, че тя не може да бъде квалифицирана, като особено непредвидено обстоятелство по см. на чл.64, ал.2 ГПК.
Ответната по частната жалба страна [фирма], гр.П. не е заявила становище по тази частна жалба на [фирма], в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно конституирана страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, подлежащо на разглеждане по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, постановено за първи път от въззивния съд, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.280 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК предпоставки за допустимост на исканото обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, Пловдивският апелативен съд е приел, че в случая елементите от фактическия състав на чл.64, ал.2 ГПК –отсъстват. Изложени са съображения, че доколкото от приложеното писмено доказателство – удостоверение на П. затвор № 1063/ 24.02 . 2010 год., се установява единствено, че управителят на настоящия молител [фирма], Х. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода” с начало 28.12.2004 год. и е освободен от същото на 29.01.2010 год., то липсват доказателства, обуславящи наличие на твърдяните от страната особени непредвидени обстоятелства в периода след 18.05.2004 год., когато обявлението за изготвеното въззивно решение на Пловдивския апелативен съд № 305/30.12.2003 год., по гр.д.№ 131/2000 год. е било връчено на адв. Т. на посочения от него в приложеното по делото /л.74/ пълномощно адрес, респ. след 25.05.2004 год., когато решаващият съд при двукратна отметка на призовкаря, че дружеството е напуснало адреса, на която е било призовавано по делото и който е последният вписан негов адрес и при подпис на свидетели, относно името на лицето дало съответните сведения, е приложил процесуалното правило на чл.51, ал.4 ГПК/ отм./, да датата на задържане на Х., които да обуславят пропускане на визирания срок по обективно непреодолими причини.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Обосновано и в съгласие с доказателствения материал по делото въззивната инстанция е счела, че твърдяните от молителя особени непредвидени и поради това обективно непреодолими обстоятелства са останали недоказани по делото.
За периода от 7 месеца, считано от прилагане на процесуалното правило на чл. 51, ал.4 ГПК/ отм./, който е по- благоприятен за страната, до датата на задържане на управителя на ЮЛ- търговец, въобще липсват каквито и да било твърдения за наличие на особени непредвидими обстоятелства, възпрепятствали подаването на касационна жалба в рамките на установения от законодателя срок.
Същевременно, дори и да се приеме, че ноторно породеното от предприетото наказателно преследване на управителя на Е. емоционално състояние на същия, има характер на особено непредвидено обстоятелство по см. на чл.64, ал.2 ГПК, то доколкото по отношение на процесуалния представител на страната – адв. В.Т., взел участие и в последното проведено на 23.04.2003 год. заседание по гр.д.№ 131/2000 год., това състояние не е било налице, поддържаният довод е неоснователен и като е съобразил горното въззивният съд правилно е приложил закона.
Що се касае до визираното в частната жалба неправилното приложение на чл.51, ал.4 ГПК/ отм./, то освен, че същото само по себе си не обуславя правен извод за наличие на предпоставките за възстановяване на пропуснатия срок, тъй като съществува друг процесуален ред за защита срещу нарушаване правото на страната на участие и защита по делото, в случая е и неоснователно.
В хода на делото, макар и в пълномощното на адв.В.Т. да е посочен адрес на адвокатска кантора, този адрес не само никога не е бил изрично съобщаван като съдебен адрес по делото, но в молбата си от 02. 09.2002 год., при известяването на съда за извършено оттегляне на пълномощията от адв. Ч.С. и Р.С., законният представител на [фирма], Х. отново е заявил, че желае ЮЛ- търговец, да бъде призовавано чрез него на посочения по делото адрес в гр.-П., ул.”Победа № 51. Безспорно е, че този адрес е и последно вписаният по партидата на търговеца в съответния търговския регистър такъв, както и посоченият по делото, на който страната е била редовно призовавана в хода на процеса.
Следователно, обстоятелството, че от същия двукратно изпратеното до [фирма], обявление за постановеното въззивно решение на Пловдивския апелативен съд се е върнало със забележка на съдебния призовкар, че ТД е напуснало адреса от продължителен период от време, като пълната индивидуализация на лицето, дало отразеното от служебни служител сведение, е удостоверена и с подпис на свидетел, обосновава правен извод, че дори и да се възприеме поддържаната в частната жалба теза за относимост на неправилното приложение на процесуалния закон към особените непредвидени обстоятелства по чл. 64, ал.2 ГПК, то тя и по същество е неоснователна и не може да обуслови исканата отмяна на обжалвания съдебен акт.
Водим от изложените съображения и на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274,ал.2 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1356/27.10.2010 год., постановено по гр.д.№ 131/2000 год. на Пловдивския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: