4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 728
гр.София, 28 юни 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и седемнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4902 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. за о.н.п.и. – София срещу въззивно решение № 77/ 29.06.2016г., постановено по възз.гр.д. № 187/2016г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение №82/11.03.2016г. по гр.д. №867/ 2012 г. на Окръжен съд – Бургас. С първоинстанционното решение е отхвърлено мотивираното искане по чл.28 ЗОПДИППД /отм./ на К. за отнемане от ответниците Я. М. П. и [фирма] на недвижимо и движимо имущество на обща стойност 452 816 лв., сумата от 43 850 лв. – получена по реализирани възмездни сделки от Я. П. и наличните суми по две банкови сметки.
В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и поставено при съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК жалбоподателят е посочил основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и е формулирал следните въпроси: 1/ при формиране на преценката си за наличие на законни доходи, следва ли съдът да съобрази начина и момента на придобиване на всяко от имуществата и при изследване на възможностите на лицето към този момент, или е достатъчно да се установи, че общият размер на доходите за изследвания период надхвърля стойността на придобитото имущество; длъжен ли е съдът да събере доказателства за разполагаемите доходи на лицата, предоставили средства на ответника, към момента на предаването на сумите; 2/ в производството по чл.28 ЗОПДИППД /отм./ следва ли ищецът да установява липсата на доходи у ответника, като ангажира доказателства за опровергаване на представените от лицето доказателства за доходи, независимо от направеното оспорване на представените частни документи; 3/ какъв е обхватът на служебното начало по отношение на събирането на доказателства; 4/длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и всички доказателства по делото и да изложи собствени решаващи мотиви по спора; 5/ „властен ли е съдът да дерогира нормите на специален закон, установяващ фактически и правни отношения с ответника, като постави процесуалния закон /ГПК/ като специален спрямо материалноправния – ЗЗД” ; 6/ допустимо ли е съдът да се произнесе с решение, обусловено от съдържанието на два взаимно противоречащи си официални документа; 7/ при определяне размера на разходите за издръжка на лицето, може ли за база направо да се приеме средния разход по данни на НСИ, или разходите трябва да се изследват и определят съобразно действителния начин на живот и личния стандарт на ответника; свързана ли е преценката за намаляване или увеличаване на обичайните разходи по НСИ с конкретното имуществено състояние на проверяваното лице.
По тези въпроси касаторът счита, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в приложените към касационната жалба решения по чл. 290 ГПК, както и че отговорите на въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответните страни по жалбата, в писмени отговори поддържат становище, че не са налице основания за допускане на касационния контрол на въззивното решение.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
По делото е установено, че по силата на одобрено от съда и влязло в сила на 04.04.2012 г. споразумение по нохд № 113/2012 г. на Специализирания наказателен съд, ответникът Я. М. П. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 321, ал.3 вр. ал.2, вр. с чл.20 ал.2, чл.93 т.20 от НК и по чл. 195, ал.1, т.4, предл. първо и второ, т.9, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл.20 ал.4 вр. с чл.23 ал.1 от НК, които са от кръга на посочените в чл. 3, ал.1 ЗОПДИППД /отм./. Престъпленията са свързани с участие в организирана престъпна група /от 12 лица/ в периода от 01.01.2009г. до 20.08.2010 г., създадена с цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл.195 НК – кражби на горива от системата на [фирма]; както и че през нощта на 19.08.2010г. срещу 20.08.2010 г. от продуктопровода на [фирма], действайки в изпълнение на решение на организираната престъпна група, са откраднати горива на стойност 3 613.40 лв.
За да отхвърли изцяло искането на К. за отнемане на посоченото в исковата молба имущество, придобито от ответниците, въззивният съд е приел, че имуществото е на значителна стойност по смисъла на §1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./ но, че общо за проверявания период доходите на лицата надхвърлят значително разходите за придобиването му; че са установени достатъчно законни източници на средства – от трудова и стопанска дейност, от получени от роднини суми и заеми; както и че с оглед приетите за доказани законни източници на доходи, не се установява пряка или косвена връзка между извършваната престъпна дейност и имуществото, чието отнемане е поискано. От представените по делото пет варианта на експертните заключения са кредитирани тези, при които разликата между доходи и разходи е положително число, като в тази връзка за законен източник на средства са приети доходите на ответника Я.П. от трудови възнаграждения като моряк /25 608 щ.д./ в периода 1996 г. – 1999 г., като търговец /22 570 лева/ и предоставената през 2002 г. сума от брат му в размер на 40 000 щ.д. По отношение разходите за издръжка на ответника П., е прието заключението на вещо лице във варианта, при който средните разходи за издръжка по данните на НСИ са намалени с корекционен коефициент от 20% за периода 1996 г. – 2008 г., през което време ответникът е живял при родителите си. В заключение и като е препратил към мотивите на първата инстанция, въззивния съд е направил извод, че от събраните по делото доказателства не може да се направи обосновано предположение, че в придобиването на процесното имущество са вложени средства от осъществената от ответника Я.П. престъпна дейност, тъй като общо за проверявания период доходите надвишават разходите.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставки за допускане на касационния контрол по първия и последния въпроси в изложението. Същите обуславят крайното решение на съда, същевременно по тях е налице практика на ВКС – ТР№7/2014г. на ОСГК, както и решения по чл.290 ГПК, вкл. тези, посочени от касатора / решение №381/06.01.2015г. по гр.д.№5379/2013г. IV г.о., решение №82/10.08.2015г. по гр.д.№1597/2014г. IV г.о. и др./. Касационният контрол следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК за проверка съответствието на атакуваното въззивно решение с дадените по цитираната практика разрешения на обуславящите правни въпроси. Останалите въпроси в изложението /извън неясно формулирания въпрос №5/ касаят преценката и анализа на доказателствата по делото, т.е. обосноваността на решението, която не е предмет на касационна проверка в производството по чл.288 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 77 от 29.06.2016г., постановено по възз.гр.д. № 187/2016г. на Апелативен съд – Бургас.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.