О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 728
София, 03 юни 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 2180/2014год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] , [населено място] против решение от 04.12.2013 год. по в. гр.д. № 2591/2013 год. на Софийски апелативен съд , ГК, 10-състав, с което е потвърдено решението по гр.д. № 331/2011 год. на Видинския окръжен съд в частта в която касаторът е осъден да заплати на Г. А. М. от [населено място] сумата 37 438,60 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие възникнал пожар на 24.07.2007 год. в района на [населено място] , ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от 13.06.2011 год. до окончателното изплащане на главницата ,както и разноски.
Иска се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което искът да бъде отхвърлен. Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата Г. А. М. от [населено място], чрез адв. Ц. И. оспорва наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване, както и касационната жалба по същество. Моли въззивното решение да не се допуска до касационно разглеждане. Претендира разноски.
Третото лице помагач [фирма] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване. .
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона , регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. /
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени:
Въпросът „ за задължението на съда при формиране на своите правни изводи да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, както и в контекста на търсената защита, исканията и твърденията на страните , както и въпросът „ дали и при какви обстоятелства съдът е длъжен да възприеме при формиране на своите правни изводи заключенията на вещите лица”, нямат характер на правен въпрос в посочения по- горе смисъл, доколкото не са били предмет на самостоятелно разглеждане и изводи във въззивното решение и не касаят решаващата воля на съда. Същите по – скоро касаят доводи за допуснати процесуални нарушения при формиране на направените от съда изводи . Съгласно ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГК въпросите не следва да се отнасят до възприетата фактическа обстановка или обсъждането на събраните по делото доказателства .
Доколкото въпросите нямат характер на правни въпроси, не се налага обсъждането дали въззивното решение е постановено в противоречие с посочените в изложението решения съответно по т.д. № 141/2004 год. на І-во ТО на ВКС и по гр.д. № 6251/1995 год. на ІV ГО. на ВКС с оглед изпълнението на критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.
По материалноправните въпроси: „за установяване на източника на вредата , а именно чуждата вещ и причинно-следствената връзка между вещта и вредоносния резултат” и „за свойствата на вещта като предпоставка за възникване на вредата” не е налице противоречие с цитираните в изложението съдебни решения. По делото съдът е изложил съображения относно източника на вредата , както и относно причинно- следствената връзка между настъпилите за ищеца вреди от погиване на имуществото му и свойствата на стопанисвания от ответника електропровод, сработил при авариен режим, вследствие допир на проводниците при конкретната обстановка / високи температури, слаб вятър, относителна влажност на въздуха / като е приел, че тази причинно- следствена връзка е установена. С оглед на това решението е в съответствие с Р №1112/10.08. по гр.д. № 3585/2007 год. на ІІІ г.о. на ВКС, с което е прието, че причинно- следствената връзка между настъпилите за ищеца вреди и вещта като източник на тези вреди , следва да бъде безсъмнено установена. Макар по делото тази причинно – следствена връзка да не е установена с преки доказателства, събраните по делото данни в тяхната съвкупност и липсата на такива, опровергаващи изградената от съда логическа последователност от факти при осъществяване на вредоносното събитие, обосновава в достатъчна степен направения от съда извод за наличие на причинно – следствена връзка между вещта /електроповод/ с нейните свойства и настъпилата вреда.
Изводите на съда, че отговорността за вреди по чл. 50 ЗЗД е налице, когато увреждането е пряко проявление на вътрешните качества, свойства, дефекти или недостатъци на вещта не се явява в противоречие с приетото в Р от 10.05.2006 год. по в. гр.д. № 149/2006 год. на АС [населено място], в което е прието, че за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 50 ЗЗД следва да се установи , че настъпилата вреда е в следствие на внезапна повреда на вещта, която произтича от самата нея. Останалите решения не следва да се обсъждат доколкото са постановени по наказателни дела, и с оглед на това не съставляват съдебна практика, която би обусловила критерия по чл. 280,ал.1т.1 и 2 ГПК.
В края на изложението касаторът е посочил, че решението следва да се допусне до касационно обжалване на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, доколкото представлява типов казус. Характера на разглеждания казус обаче не регламентиран от законодателя като предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Допълнителното основание следва да се обосновано във връзка с конкретни правни въпроси, които в случая във връзка със соченото допълнително основание, не са формулирани.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска. [фирма] следва да заплати на Г. А. М. от [населено място] разноски в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.12.2013 год. по в. гр.д. № 2591/2013 год. на Софийски апелативен съд , ГК, 10-състав, с което е потвърдено решението по гр.д. № 331/2011 год. на Видинския окръжен съд в частта, в която [фирма], [населено място] е осъден да заплати на Г. А. М. от [населено място] сумата 37 438,60 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди ,вследствие възникнал пожар на 24.07.2007 год. в района на [населено място] , ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от 13.06.2011 год. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Г. А. М. от [населено място] разноски в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: