3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 728
С., 04.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 3981/ 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на И. Д. М. – от [населено място] срещу Определение № 168 от 06.06.2013 г. по т.д. № 2445/ 2012 г. на ВКС, ТК, І отд., с което е оставена без разглеждане, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК касационната му жалба срещу Решение №33 от 31.01.2013 г. по гр. д. № 919/2012 г. на Добрички окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен искът по чл. 422 ГПК на И. Д. М. – от [населено място] срещу Д. Г. Д. – от [населено място] за вземане 7000 лв. по запис на заповед от 15.12.2008 г., със законната лихва, с оплакване, че е неправилно. Жалбоподателят излага, че неправилно ВКС се е позовал на чл. 1 ал. 1 т. 8 ТЗ и е приел, че записът на заповед е абсолютна търговска сделка и неправилно е посочил, че делото е търговско и е определяща цената на иска до 10 000 лв. Поддържа, че страните по делото са физически лица, нито една от които не предоставя суми по занятие. Иска определението да се отмени и да се допусне до разглеждане подадената касационна жалба.
Ответникът по частната жалба Д. Г. Д. – от [населено място] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане касационна жалба срещу въззивно решение.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на И. Д. М. – от [населено място] срещу въззивното решение, с което е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен предявения срещу Д. Г. Д. – от [населено място] иск по чл. 422 ГПК за установяване вземане 7000 лв. по запис на заповед от 15.12.2008 г. Изложени са съображения, че записът на заповед, съгласно чл. 1 ал. 1 т. 8 пр. 2 ТЗ е от категорията на т.н. абсолютни търговски сделки, спорът, въведен с иска по чл. 422 ГПК за установяване вземане по такава сделка, има характер на търговско дело и е с цена под законоустановения минимум 10 000 лв., затова въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Обжалваното определение е правилно. Въззивното дело, решението по което се обжалва с касационната жалба, е търговско, постановено по жалба срещу решение, с което е разгледан иск по чл. 422 ГПК с цена 7000 лв. за установяване на вземане, основано на запис на заповед.
Трайно установена е практиката на ВКС, че когато искът по чл. 422 ГПК е за установяване на вземане, основано на запис на заповед, сделката е търговска по см. на чл. 286 ал. 1, вр. чл. 1 ал. 1 т. 8 ТЗ и съгласно чл. 286 ал. 2 ТЗ търговски са и сделките по чл. 1 ал. 1 ТЗ независимо от качеството на лицата, които ги извършват и при цена на иска до 10 000 лв. е недопустима касационна жалба, съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК. В този смисъл са: Опр.№43/31.03.2011 г. по ч.т.д.№294/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., Опр.№580/13.07.2011 г. по ч.т.д. № 443/2011 г на ВКС, ІІ т.о., Опр. № 466/06.06.2012 г. по ч.т.д.№ 380/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.
Предвид изложеното правилно с обжалваното определение касационната жалба е оставена без разглеждане, тъй като цената на предявения иск по чл. 422 ГПК е 7 000 лв., поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 168 от 06.06.2013 г. по т.д. № 2445/ 2012 г. на ВКС, ТК, І отд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: