3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 728
С. 05.07. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети март, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №1394/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р И. К., [населено място], [община], подадена от пълномощника и адвокат К. К., срещу решение №99 от 15.07.2010 г. по гр. дело №208/2010 г. на Ямболския окръжен съд., с което е потвърдено решение №186 от 16.04.2010 г. по гр. дело №2573/2009 г. на Ямболския районен съд. Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни и процесуалноправни въпроси относно задължението на съда да отчете обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт по обстоятелствена проверка от 1975 г., според който С. К. не е придобил имота по давност в режим на СИО с първата си съпруга С. К. К., както и за това дали след като придобиването на имота през 1975 г. е станало по време на брака и със С. К., то същият е придобит от нея в режим на съпружеска имуществена общност. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са ППВС №8/81 г., ТР №47 от 29.12.1979 год. по гр. дело №27/1979 г. ОСГК на ВС и ТР №178 от 30.06.1986 год. ОСГК на ВС.
Ответникът по касационната жалба С. Н. Л., [населено място], [община], оспорва жалбата.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №186 от 16.04.2010 г. по гр. дело №2573/2009 г. на Ямболския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу С. Н. Л. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че е собственик на ? идеална част от УПИ Х-330 в кв.53 по плана на [населено място], [община] заедно с построените в него масивна жилищна сграда с площ от 70 кв.м. и второстепенна сграда с площ от 45 кв.м. и за предаване владението на същия имот. В. съд е приел, че ищцата не е собственик на процесния имот. Това е така, защото имотът е владян от съпруга и С. К./починал 2007 г./ от 1957 г. – 1958 г. като придобивната давност е изтекла преди сключването на гражданския брак между ищцата и С. К. през 1974 г. Давността е текла и е изтекла по време на брака на К. с първата му съпруга С. К.. С нотариалния акт по обстоятелствена проверка за придобиването на имота по давност от 1975 г. не се учредява, а само се удостоверява правото на собственост, което е придобито далеч преди сключването на втория брак. Впоследствие със саморъчно завещание С. К. се е разпоредил с имота в полза на внука си – ответника С. Л.. При това положение ищцата не се легитимира като като собственик на претендираната ? ид.ч. от имота.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата. Повдигнатите въпроси не могат да обуславят допускане на касационно обжалване. Това е така, защото въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика за момента на придобиване на един имот в режим на СИО, включително и тази, представена от жалбоподателката, според която когато придобивната давност е започнала да тече и е изтекла по време на брака, то придобитият имот е съпружеска имуществена общност. След като в случая това е станало по време на брака между С. К. и първата му съпруга С. К., то процесният имот е придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност преди смъртта на последната през 1974 г. и преди сключването на брака между жалбоподателката и С. К.. Това обстоятелство е само удостоверено през 1975 г., след смъртта на С. К., с обвързваща материална доказателствена сила на нотариалния акт по обстоятелствена проверка.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 500 лв. деловодни разноски, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №99 от 15.07.2010 г. по гр. дело №208/2010 г. на Ямболския окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. И. К., [населено място], [община], да заплати на С. Н. Л., [населено място], [община], 500 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: