О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 728
София, 07.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, пети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1407/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№3753/15.12.2012 г., подадена от ответника по исковата молба – [община], против въззивно решение №445/16.11.2012 г. по гр.д.№875/2012 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
С обжалваното решение е потвърдено решение №6194/30.7.2012 г. по гр.д.№1459/2012 г. по описа на Благоевградския районен съд, с което са уважени предявените от С. А. И. от [населено място], против [община] обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че решението на въззивната инстанция е правилно, тъй като е правилен решаващият извод, че при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 КТ следва е налице мотивиране на заповедта, както и на кой от двата алтернативни състава се извършва уволнението. Изложени са изводи по съществото на основанията по чл.328, ал.1, т.6 КТ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните материалноправни въпроси: 1. Налице ли е нова длъжности/или реално съкращаване в щата при наличие на реорганизационни промени в службата, изразяващи се единствено в промяна на наименованието на длъжността и предвиждането й към друг отдел, без да са налице заличаване на трудовите функции; 2. В случай, че за заемане на длъжността е необходимо юридическо образование и юридическа правоспособност, следва ли в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 КТ изрично да се посочват една от двете хипотези; и 3. При положение, че са въведени нови изисквания за заемане на длъжността по отношение на професионална квалификация и образование, без да са налице заличаване на трудовите функции, кое е правното основание, на което следва да бъде прекратено правоотношението на служителя ? Сочат се две решения и две определения на ВКС.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация С. А. И. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Първият и третият от поставените в изложението въпроси са неотносими към решаващия извод на въззивната инстанция. Единствено вторият от въпросите е относим, и то частично към решаващия извод на Окръжния съд, а именно , “ че при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 КТ следва е налице мотивиране на заповедта, както и на кой от двата алтернативни състава се извършва уволнението. По този въпрос обаче е налице съдебна практика по чл.290 ГПК – решение №346/23.7.2010 г. по гр.д.№468/2009 г. по описа на ВКС, ІV г.о., съгласно което “Във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение следва да има яснота /мотиви/ за основанието, на което се извършва, както с оглед защитата на работника или служителя, така и поради правните последици. Работодателят е този, който трябва да установи законността на заповедта за уволнение, което включва и наличие на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение. От значение е именно основанието, посочено в заповедта за уволнение, а не друго, макар и обективно да е съществувало към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Следователно, от значение е заповедта да е мотивирана, като е възможно и посочване на повече от едно основание за уволнение. Обосновката на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение в заповедта, а не посочената правна квалификация са определящи за основанието, на което е извършено уволнението и при противоречие между тях, съдът взема предвид именно изложението на фактите. Те могат да бъдат формулирани и в друг документ, към който препраща заповедта за уволнение, който е станал достояние на работника или служителя.”
Решаващите мотиви на обжалваното решение изцяло съответстват на визираната съдебна практика, поради което то не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №445/16.11.2012 г. по гр.д.№875/2012 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, по касационна жалба, вх.№3753/15.12.2012 г., подадена от ответника по исковата молба [община].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: