1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 728
гр. София, 07.09.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. В.
А. Б.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 2912 по описа за 2015г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [община] чрез процесуален представител адв. Г. Г. срещу решение № 56 от 22.06.2015г. по в. гр. дело № 101/2015г. на Бургаски апелативен съд, Гражданско отделение, с което след частична отмяна на решение № 5 от 11.02.2015г. по гр. дело № 364/2013г. на Окръжен съд Ямбол е отхвърлен искът, предявен от [община] срещу [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] като съдружници в ГД „С.“, [населено място] за сумата от 490 321 лв., представляваща неоснователно обогатяване като платена без основание по нищожна договорна клауза, както и искът за сумата над 39 730,07 лв. до присъдените 106 010,40 лв., представляващи неоснователно обогатяване като платени по договор, но неизвършени СМР, ведно със законната лихва, и [община] е осъдена да заплати на [фирма] сумата 53 348 лв. – разноски за двете инстанционни производства.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба писмено изложение въвежда доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Допустимо ли е тълкуване на клаузите от договор при изначално ясната договореност между страните, т. е. при ясен смисъл, изводим от съдържанието на съответно приложимите към спора клаузи на договора? Представлява ли такова тълкуване изменение на договора?
2. Допустимо ли е чрез тълкуване на договор да се достигне до смисъл на договорна клауза, различен на вложения от страните в същата смисъл?
Касаторът поддържа, че посочените два правни въпроса са решени в противоречие с решение 81/07.07.2009г. по т. д. № 761/2008г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 167/26.01.2012г. по т. д. № 666/2010г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 559/17.05.1993г. по гр. д. № 1724//1992г. на ВКС, IV г. о.
3. Допустимо ли е и следва ли съдът да присъди на ищеца обезщетение за заплатени, но неизвършени СМР, включени в обема на възложената с договора работа, които не са били конкретизирани в исковата молба, но са включени в общия претендиран размер? – противоречие с решение № 118/11.07.2012г. по т. д. № 537/2011г. на ВКС, ТК, II т. о.
4. Обхващат ли се от установената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД преклузия възраженията на възложителя за неточно изпълнение в количествено отношение и могат ли да бъдат противопоставени на изпълнителя чрез иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на платеното без основание възнаграждение? – противоречие с решение № 94/02.03.2012г. по т. д. № 133/2010г. на ВКС, ТК, II т. о.
Касаторът поддържа, че посочената противоречива съдебна практика и поставените въпроси обуславят необходимостта от произнасяне на ВКС, което е от съществено значение за развитието на правото по правилно прилагане на закона.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. Д. оспорва касационната жалба и релевира доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като формулираните от касатора правни въпроси не са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС, приложените към касационната жалба решения на ВКС не са относими към конкретния казус и изложените основания и всички оплаквания касаят решението по същество и преценката на доказателствата, а не правните изводи.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 284 ГПК.
Въззивният съд е приел, че на 12.07.2007г. на основание чл. 93а и следващите от ЗОП е сключено рамково споразумение между [община] като възложител и трима потенциални изпълнителни, между които и ГД „С.”, [населено място], съгласно което възложителят възлага, а потенциалните изпълнители приемат срещу възнаграждение да извършат строително-монтажни работи, необходими за изграждането на конкретен обект, като след покана от възложителя страните ще сключват конкретни договори за възлагане на обществени поръчки по допълнителна оферта на съответния потенциален изпълнител. Съдебният състав е констатирал, че съгласно чл. 3.2 от споразумението изпълнителят е следвало да остойностява приложената от възложителя с поканата количествена сметка с видовете СМР – предмет на конкретния договор, като прилага анализи на единичните цени на видовете СМР, изготвени на програма „Б. мениджър”, при договорени в чл. 16 на раздел V „Цени, ценообразуване, отчитане и начин на разплащане” параметри на показателите за ценообразуване, предложени във финансовите оферти на изпълнителите, които важат за всички СМР, възлагани по реда на споразумението, като възнаграждението по конкретните договори за възлагане на обществена поръчка е регламентирано, като формиращо се от изброените елементи в чл. 16. 2 от рамковото споразумение.
По делото е установено, че на 06.06.2008г. на основание чл. 74 ЗОП след проведена състезателна процедура за сключване на конкретен договор по рамковото споразумение от 12.07.2007г. между [община] и ГД „С.”, [населено място] е сключен договор, с който Общината възлага на гражданското дружество да извърши СМР на обект „Саниране и вътрешен ремонт на Дом за стари хора – [населено място]”, съгласно одобрен проект и предложена от изпълнителя и приета от възложителя количествено-стойностна сметка /К./, изготвена по единични цени за видове СМР съгласно параметрите за ценообразуване в рамковото споразумение /чл. 1/. В чл. 2 от договора страните са постигнали взаимно съгласие, че стойността на договорените СМР съгласно приложената К. към датата на сключване на договора и действащите към тази дата размери на показателите за ценообразуване възлиза на 1 499 985,81 лв. без ДДС, или 1 799 982,97 лв. с ДДС, като възложителят дължи възнаграждение за изпълнените СМР, което се формира от елементите и правилата по чл. 16 и чл. 17 от рамковото споразумение, както следва: стойността на извършените СМР по подробната К. се изчислява на база актуалната стойност /размер/ на показателя „средна месечна часова ставка на труда за всички видове СМР – предмет на рамковото споразумение” в резултат на действащата „средна месечна часова ставка на труда за страната”, определена по Бюлетина на НСИ за последното отчетно тримесечие към датата на отчитане на съответния етап от строителството; възложителят дължи на изпълнителя разликата между стойността на СМР, при чието ценообразуване участва показателят „цени – актуални на основни строителни материали” и стойността на извършените СМР по „цени на доставка”; възложителят дължи на изпълнителя при определени условия и стойността на непредвидени допълнително възникнали СМР.
Въззивната инстанция е констатирала предаването на обекта с приемателен протокол от 13.10.2008г., издаването на фактура № 1019/02.10.2008г. от изпълнителя, подписана и осчетоводена от Общината, за сумата от 1 542 099,29 лв. с ДДС, както и извършените от [община] на изпълнителя плащания общо на сумата в размер 1 500 500,26 лв. с банкови бордера от 18.02.2010г., 21.05.2010г. и 15.08.2011г.
Съдебният състав е обсъдил доклад № ФИ 1 СЛ – 0009/21.06.2010г. за извършена финансова инспекция на [община] /констатациите по задача по т. 3 „Проверка за законосъобразност, свързани с получаването на средства по международни договори или програми на Европейския съюз за изграждането и ремонт на обекти на територията на [община], тяхното разходване и отчитане, за периода 2005 – 2009г.” за процесния обект, финансиран от МРРБ по оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013г./, одитен доклад, издаден с разпореждане № 266/08.12.2011г. на председателя на Сметната палата, за извършен одит за съответствие при финансовото управление на [община] за 2010г. в частта по т. 3.1.2. „Изпълнение на договора за „Саниране и ремонт на Дом за стари хора”, и доклад № ДИЗСЛ – 0001 от 27.04.2012г. на Агенцията за държавна финансова инспекция /конкретно констатациите по задачата по т. Б „Проверка за законосъобразност на мини процедура във връзка със сключване на конкретен договор с потенциален изпълнител по Р. споразумение за възлагане на обществени поръчки за обект „Саниране и вътрешен ремонт на Дом за стари хора – [населено място]”/.
Въз основа на събраните писмени доказателства и заключенията на първоначалната и допълнителната комплексна съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза на вещи лица Св. Д., Н. М. и Д. С., въззивният съд е приел, че общата стойност на актуваните по К. и заплатени по договора от [община], но неизпълнени от ответното дружество строителни работи възлиза на сумата в размер 39 730,07 лв. по цени съгласно разплатените актове обр. 19, от която сума 14 339,12 лв. – по основното заключение за съответните СМР по т. 15, 16, 17, 26 и 36 от таблицата към исковата молба и К. към договора, а сумата 25 390,95 лв. – по допълнителното заключение за съответните СМР по т. 5, 24, 46 и 50 от таблицата към исковата молба и К.. Решаващият съдебен състав е констатирал въз основа на двете заключения, че има актувани, заплатени, но неизвършени СМР и по т. 9, 62 и 45 от таблицата към исковата молба и К. в размер съответно 19 945,62 лв., 856 лв. и 4 528 лв., но е приел, че са неотносими към спора поради липса на заявени фактически твърдения на ищеца, че тези СМР са неизпълнени, но заплатени, т. е. поради непредявена искова претенция относно посочените в т. 9, 62 и 45 от таблицата към исковата молба и К. СМР. По тези съображения по отношение на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата 168 876,04 лв., представляваща актувани и заплатени, но неизвършени СМР по договора за обществена поръчка от 06.06.2008г., въззивната инстанция е направила извод за основателност на иска само в размер 39 730,07 лв. и за неоснователност за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер 168 876,04 лв.
По отношение на констатираните от експертизата по т. 20 от таблицата към исковата молба и К. „Доставка и полагане на фасадна топлоизолация, финишно покритие и всички свързани с това разходи“ – актувани, заплатени и извършени СМР на площ от 1 553 кв.м., но при различно качество /заплатени при дебелина на изолационния материал от 6 см, а изпълнени при осреднена дебелина от 5,38 см/, в резултат на което е налице разлика в стойността 18 123,51 лв., съдебният състав е приел, че възражението за некачествено изпълнение не съставлява платено без основание и поради това, че възложителят не е направил възражение за неправилно изпълнение, действа необоримата презумпция по чл. 264, ал. 3 ЗЗД за редовно приета работа, в който случай отговорността на изпълнителя за недостатъци е преклудирана и не може да бъде ангажирана както на договорно основание, така и по реда на неоснователното обогатяване.
Посочените в заключението СМР, извършени в повече от договорените, не са разгледани от въззивния съд поради това, че не са предмет предявения иск.
По отношение на първата претенция за заплащане на сумата 607 342,17 лв., представляваща недължимо платена стойност на извършени СМР в резултат на завишение на единични анализни цени по договора от 06.06.2008г. в противоречие с уговореното ценообразуване по чл. 3.2, чл. 16 и чл. 17 от рамковото споразумение от 12.07.2007г., съдебният състав е направил извод за неоснователност поради неустановяване на твърдяното от ищеца противоречие. Позовал се е на първоначалното заключение на комплексната съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, установяващо различие между анализните цени по К. към договора и актовете за извършени СМР по посока завишение единствено на база промяна на часовата ставка в две последователни тримесечия, което е в съответствие с чл. 16, т. 2 от рамковото споразумение за начина на образуване на цената на работната сила към момента на извършване и приемане на СМР. Относно съответствието на цените по К. и протоколите обр. 19 с договореностите по рамковото споразумение, вещите лица не са намерили противоречие при условие, че неописаните в споразумението параметри са възприети от допълнителната оферта на изпълнителя по конкретния договор за обществена поръчка. Въззивният съд е анализирал разпоредбата на чл. 3.2 от споразумението и е приел, че се касае до договореност за ползване на алгоритъма за определяне на единична цена по посочената програма „Б. Мениджър”, съставен като продукт на [фирма]. Въз основа на посочената разпоредба и заключението на експертизата е изложил съображения, че единичните цени, формирани чрез програмен продукт „Б. Мениджър” са на база зададени параметри и тъй като в случая няма ограничение в рамковото споразумение за разходните норми за труд, механизация и др., а се ползва само алгоритъмът на програмния продукт „Б. Мениджър” за съставяне на единична цена, представляващ продукт на [фирма] и даващ възможност съответният изпълнител да заложи свои норми за разход на труд, материали и механизация, както и цени на материалите, формирането на съответна цена на вид СМР може да е различна от тази на [фирма]. Програмният продукт дава възможност на ползващите го потребители да заложат свои норми за разход на труд, материали и механизация, както и цени на материали и при така заложени показатели да формират свои цени на вид СМР. Поради това, че в рамковото споразумение липсва договореност за ползването на разходни норми на труд, материали и механизация, възприети от [фирма], посочени в неговото издание „Справочник на цените”, е направен извод, че сключеният между страните конкретен договор от 06.06.2008г. за обект „Саниране и вътрешен ремонт Дом за стари хора [населено място]” по допълнителната оферта на ГД „С.”, [населено място] с приложена количествено стойностна сметка по вид СМР, приета от [община] като коректно изготвена, се явява съответна на изискванията на чл.3.2 от рамковото споразумение.
Относно разпоредбата на чл. 16 от споразумението въззивната инстанция е посочила, че обвързва цените и ценообразуването по бъдещите възлагани СМР със средната месечна часова ставка на труда за страната, определена по Бюлетина на НСИ за конкретно отчетно тримесечие, което изискване при подписания конкретен договор и заплатена по него цена е спазено, а по отношение на клаузата на чл. 17 от споразумението е приела, че няма отношение към начина на формиране на единичните анализни цени на СМР, тъй като касае процедурата по доказване – свързва доказването на дължимото на изпълнителя възнаграждение с актуални анализни цени, отразяващи показателя от финансовата допълнителна оферта на изпълнителя по конкретния договор – „Цени-актуални на основните строителни материали”, придружени с първични счетоводни документи /фактури/ за доставка на основните строителни материали.
Въззивният съд е обсъдил и допълнителното експертно заключение относно разликата между единичните анализни цени, приложени в К. и протоколите обр. 19, и тези, изготвени при съобразяване на база единични цени при разходни норми на труд, материали и механизация по данни от изданията на [фирма] – при ценообразуване на база разходни норми на посоченото издание, дадените от вещите лица анализни цени са по-ниски от актуваните и заплатени от [община] по процесния договор, като разликата е изчислена на стойност 490 321 лв. заплатени в повече.
По изложените съображения и предвид липсата на съществена промяна на условията, определени в рамковото споразумение, доводите на ищеца за нищожност на клаузите за цената по процесния конкретен договор за обществена поръчка по чл. 26, ал. 4 във връзка с ал. 1 ЗЗД поради противоречие със закона – разпоредбата на чл. 93а, ал. 4 ЗОП, са приети за неоснователни.
Възражението на ответника [фирма] за липса на обогатяването му, тъй като не бил получил никакво възнаграждение от ГД „С.”, макар че като подизпълнител е извършил всички СМР по процесния договор за обществена поръчка, е прието за неоснователно по съображения, че липсата на плащане от страна на гражданското дружество на негов подизпълнител касае неотносими към предмета на разглеждания спор отношения и е без значение за настоящото дело. При наличие на неоснователно обогатяване за гражданското дружество отговорността е за всички съдружници, без значение какви са техните вътрешни задължения или задължения към трети лица във връзка с изпълненото строителство.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от въззивния съд въз основа на релевираните от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касатора въпроси по т. 1 и т. 2 от изложението не обуславят извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК – освен цитираните и приложени от касатора решения /решение 81/07.07.2009г. по т. д. № 761/2008г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 167/26.01.2012г. по т. д. № 666/2010г. на ВКС, ТК, I т. о./, също и решение № 502/26.07.2010г. по гр. д. № 222/2009г. на ВКС, ГК, 4 г. о., решение № 121/20.12.2010г. по т. д. № 1039/2009г. на ВКС, ТК, 1 т. о., решение № 318/14.07.2011г. по гр. д. № 182/2010г. на ВКС, ГК, 4 г. о./, също решение № 167/26.01.2012 г. по т. д. № 666/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 81/07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 137/25.06.2010 г. по т. д. № 888/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 170/15.10.2013 г. по т. д. № 595/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 504/26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 105/30.06.2011 г. по т. д. № 944/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 16/28.02.2013 г. по т. д. № 218/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други. Създадената съдебна практика е в смисъл, че когато е налице съмнение, неяснота и или двусмисленост в договорните клаузи, съдът установява действителната им обща воля чрез тълкуване, законността на което е обусловена от прилагане на въведените в чл. 20 ЗЗД критерии – търси се действителната воля, отделните уговорки в договора се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор и при съобразяване целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. На тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД подлежи само неясната или двусмислената договорна клауза, като съдът при тази своя дейност, която е обективна, се съобразява с изявената, а не с предполагаемата воля на страните и не може да подмени нейното съдържание. Когато съответната договорна клауза е неясна или двусмислена, налагаща по необходимост да бъде издирена истинската обща воля на съконтрахентите, решаващият съд следва да приложи общото тълкувателно правило на чл. 20 ЗЗД. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил относимите договорни клаузи от рамковото споразумение от 12.07.2007г. и договора от 06.06.2008г. във връзката им една с друга, съобразил е целта на договора, не се е отклонил от смисъла на тяхното съдържание и не е вложил в тях смисъл, различен от уговорения между страните. Съдебният състав е приложил разпоредбата на чл. 3.2 от рамковото споразумение, както е договорена – прилагане на анализи на единичните цени на видовете СМР, изготвени на програма „Б. Мениджър”. Относно разпоредбите на чл. 16 и чл. 17 от рамковото споразумение въззивната инстанция също не е процедирала в противоречие с постоянната практика на ВКС и при прилагането им не ги е тълкувала в смисъл, различен от вложения от страните по споразумението. Поради изложените съображения посочените от касатора първи и втори правни въпроси не са решени в противоречие с цитираните и приложени от касатора решения на ВКС, ТК.
По тези правни въпроси не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради наличието на постоянна практика на ВКС по релевантните правни въпроси позоваването на противоречие с решение № 559/17.05.1993г. по гр. д. № 1724/1992г. на ВКС, IV г. о. е неоснователно.
Третият, формулиран от касатора, правен въпрос е свързан с оплакването в касационната жалба за неправилност на извода, че по част от обособените позиции, по които е установено от вещите лица неизпълнени СМР или изпълнени СМР в по-малък обем от актуваните /по т. 9 от таблицата към исковата молба на лист 44 от том І на делото, съответно т. 9 от К. към договора – „Изравнителна циментова замазка”, са актувани 522 кв. м. на стойност 19 945,62 лв., но не са изпълнени; по т. 45 от таблицата и К. „Очукване на мозайка” – актувани и заплатени 1 055 кв. м., а изпълнени – 655 кв. м., или неизпълнени – 400 кв. м. на обща стойност 4 528 лв./, липсват заявени фактически твърдения на ищеца за неизпълнени, но заплатени СМР, поради което не следва да се съобразяват, като несъотносими към въведения от ищеца предмет на спора. Този въпрос не съответства на данните по делото, тъй като предявената от ищеца претенция за заплащане на сумата в размер 168 876,04 лв., представляваща обща стойност на неизвършени, но заплатени СМР поради количествените различия между актуваните и действително извършените СМР, е изрично индивидуализирана по неизвършени видове СМР по конкретни позиции, количество и размер още в исковата молба и не са включени в общия претендиран размер. Поради изложените съображения третият посочен от касатора правен въпрос е ирелевантен и не обуславя извод за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт.
Посоченият от касатора четвърти правен въпрос не е релевантен, тъй като въззивният съд не е отхвърлил иска поради това, че възражението на възложителя за неточно изпълнение в количествено отношение е преклудирано съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД. Решаващият съдебен състав се е позовал на презумпцията по чл. 264, ал. 3 ЗЗД за редовно приета работа относно точното изпълнение в качествено отношение. В този смисъл не е нарушена постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 94/02.03.2012г. по т. д. № 133/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., съгласно която пропускът да бъдат направени своевременно възражения за неправилно изпълнение по чл. 264, ал. 3 ЗЗД преклудира единствено възможността на възложителя да реализира отговорността на изпълнителя за недостатъци по реда на чл. 265 ЗЗД, т. е. при некачествено изпълнение, което може да се изрази в отклонение от поръчаното или в недостатъци, с които работата е извършена от изпълнителя.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че след като не са налице твърдените предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника [фирма], [населено място] сумата 10 000 лв. – направени разноски за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 56 от 22.06.2015г. по в. гр. дело № 101/2015г. на Бургаски апелативен съд, Гражданско отделение.
ОСЪЖДА [община], ЕИК по Булстат[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк], вх. Г, ап. 5 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 10 000 лв. /десет хиляди лева/ – направени разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.