О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
София, 30.12.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №621 по описа за 2011 год.
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв.В. като процесуален представител на А. А. Я., А. И. Я. и Л. И. Я., всички от [населено място], срещу определение №213 от 11.10.2011г. по гр.д.№1702/2010г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу решение от 14.07.2010г. по в.гр.д. №1660/2009г. на Варненски окръжен съд, с което при новото разглеждане на делото е отменено решение от 27.04.2007г. по гр.д.№1911/2006г. на Варненски районен съд и са уважени предявените искове с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.
Ответникът М. Я. П. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на А. А. Я., А. И. Я. и Л. И. Я. срещу въззивно решение, с което при новото разглеждане на делото е отменено първоинстанционното решение по делото и са уважени предявените искове с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателни на предварителен договор за продажба на 10% от 1/2ид.част от дворно място в [населено място] с площ 430кв.м., представляващо УПИ ІV-310 в кв.56 и построената в него едноетажна жилищна сграда, стопански сгради, подобрения и трайни насаждения и предварителен договор за продажба на 90% от 1/2ид.ч. от същия застроен недвижим имот.
Касационната жалба е оставена без разглеждане, тъй като обжалваният размер на иска е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК/в редакцията преди изм., ДВ, бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г./ размер.
Решението на въззивния съд е по искове за сключване на окончателни договори за продажба на идеални части от недвижим имот. С разпоредбата на чл. 280, ал.2 от ГПК/в редакцията преди изм., ДВ, бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г./ от касационно обжалване са изключени решенията на въззивните съдилища по граждански дела с обжалваем интерес до 1000лв. В случая е неприложим § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /обн. ДВ бр. 100/21.12.2010 г., в сила от същия ден/, тъй като касационната жалба е подадена на 29.07.2010г. и е налице заварено висящо производство пред касационната инстанция към момента на влизане на този закон в сила. Обжалваемият интерес по смисъла на чл.280, ал.2 от ГПК представлява паричния еквивалент на спорното право и в този смисъл разпоредбата на чл.68 от ГПК определя цената на иска. Нормата на чл.69, ал.1, т.2, във връзка с т.4 от ГПК свързва цената на исковете за сключване на окончателен договор относно недвижим имот, с данъчната оценка или пазарната стойност на недвижимия имот, като съгласно чл.70 от ГПК този въпрос е бил разрешен окончателно с приключване на първото заседание по делото. В разглеждания случай от представеното по делото удостоверение за данъчна оценка е видно, че данъчната оценка на 1/2ид.част от застроения недвижим имот е 570лв. Поради това в случая обжалваемият интерес по всеки от предявените искове е под 1000лв., той като данъчната оценка на продаваемите части е съответно 10% и 90% от 570лв. Обжалваемият интерес по всеки от предявените искове е под установения в чл.280, ал.2 от ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по граждански дела и производството е приключило с постановяване на въззивното решение. Неотносими към формиране цената на иска са доводите на жалбоподателите, основани на собствеността върху продаваемата идеална част върху имота и правата на продавача. За цената на иска за сключване на окончателен договор от значение е данъчната оценка на продаваемата идеална част от поземления имот, така както е посочена в предварителния договор, чието обявяване за окончателен се иска. Принадлежността на правото на собственост е въпрос по съществото на спора и е без значение за определяне цената на иска, която е от значение за обжалваемостта на въззивното решение.
Подадената касационна жалба срещу въззивното решение се явява процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответницата по касация следва да се присъдят направените разноски в касационната инстанция в размер на 100лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №213 от 11.10.2011г. по гр.д.№1702/2010г. на Върховния касационен съд, ІV г.о.
ОСЪЖДА А. А. Я., А. И. Я. и Л. И. Я. да заплатят на М. Я. П. сумата 100лв. – разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: