2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 729
гр. София, 10.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2620 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България против решение № 870/07.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 16801/2017 г. от ІІ-в състав на СГС.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ е основателен за сумата от 3 000 лева и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първата инстанция.
Съдът е приел, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. От друга страна, фактори за определяне на обезщетението са продължителността на забавянето на производството, има или влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на ищеца и др. Прието е, че първоинстанционния съд е отчел всички тези предпоставки за определяне размера на претендираното обезщетение, като не са ангажирани и доказателства, които да обосновават извод за наличието на вреди над обичайния размер.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочения в тази насока и относим правен въпрос е, дължи ли въззивният съд произнасяне и излагане на мотиви по наведените във въззивната жалба възражения.
Видно от данните по делото, с отговора на исковата молба, ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на ищеца по отношение на настъпилите вреди, доколкото с поведението си в хода на наказателното производство е станала причина за изменение на взетата мярка да отклонение в най-тежката – задържане под стража. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по това възражение, като същото възражение, като оплакване пред въззивния съд, е направено и с въззивната жалба. С обжалваното решение, СГС не се е произнесъл по направеното оплакване, като в тази насока е процедирал в противоречие с трайната практика на ВКС, в т.ч. и цитираните от касатора решения на ВКС, съгласно която въззивният съд дължи произнасяне и излагане на мотиви по наведените във въззивната жалба възражения. На това основание – чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационното обжалване следва да се допусне.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 870/07.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 16801/2017 г. от ІІ-в състав на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.