4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 729
С., 12.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 571/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 1993 от 21.12.2011 г. по т.д. № 1233/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 29 от 12.01.2011 г. по т.д.№146/ 2002 г. на Врачански окръжен съд, с което е прекратено производството по несъстоятелност на [фирма] – [населено място], постановено е заличаване на търговеца, прекратени са правомощията на синдика и наложените обща възбрана и забрана на управителя да напуска страната, с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като правният въпрос, значим за изхода на делото, е свързан с приетото от въззивния съд, че при една от хипотезите по чл. 735 ал. 1 ТЗ, следва съдът по несъстоятелността да постанови решение, без да бъде свикано събрание на кредиторите. Жалбоподателят сочи, че няма съдебна практика по въпроса за приложението на чл. 637 ал. 6 т. 3 ТЗ, по който въззивният съд е приел, че не е относим към делото. Излага, че липсва съдебна практика по въпроса, за който въззивният съд е приел, че е без правно значение на етапа на приключване на производството по несъстоятелност: когато длъжникът се разпореди с имущество, върху което е учредена договорна ипотека и кредиторът, в чиято полза тя е учредена, е предявил вземането си, то е прието като обезпечено с това имущество, синдикът не е имал възможност да води отменителен иск и да върне имуществото в масата по несъстоятелността, приложима ли е по аналогия разпоредбата на чл. 708 ТЗ за издаване на изпълнителен лист от съда по несъстоятелността в полза на този кредитор за останалите неудволетворени приети вземания, въз основа на който кредиторът да насочи изпълнението срещу това имущество.
Ответниците по касационната жалба [фирма] – [населено място] -в несъстоятелност и [фирма] – [населено място] не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение за прекратяване на производството по несъстоятелност на Саго” О. – [населено място] на основание чл. 735 ал. 1 т. 2 ТЗ, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е прекратено производството по несъстоятелност на [фирма] – [населено място], постановено е заличаване на търговеца, прекратени са правомощията на синдика и наложените обща възбрана и забрана на управителя да напуска страната, съдът е изложил, че са налице условията на чл. 735 ал. 1 т. 2 ТЗ. По довода на жалбоподателя “А. България”, че на проведеното на 23.06.2010 г. заключително събрание на кредиторите, с гласовете на най-големите кредитори е отхвърлено решението за прекратяване на производството по несъстоятелност на основание чл. 735 ал. 1 т. 2 ТЗ, поради което следва да се проведе ново събрание, на което да се вземе такова решение, след което съдът може да се произнася, въззивният съд е посочил, че в хипотезите на чл. 735 ал. 1 т. 1 и т. 2 ТЗ, е безпредметно продължаването на производството по несъстоятел – ност и не е необходимо провеждането на заключително събрание на кредиторите, на което да е прието решение за прекратяване на производство и/или за заличаване на длъжника от ТР, каквото прекратяване съдът следва да извърши и при несъстояло се насрочено заседание на заключителното събрание, както и в случай, че на това събрание не е изслушан доклад на синдика, като не е необходимо и изрично искане на синдика в този смисъл, а съдът е сезиран с представения от синдика доклад и отчет. Съдът е заключил, че няма твърдения за останали в масата на несъстоятелността непродаваеми и/или непродадени поради неприлагане на всички осребрителни способи вещи, че масата на несъстоятелността е изчерпана и не всички задължения са изплатени, затова производството по несъстоятелност е безпредметно и следва да се прекрати, а търговецът – да се заличи. По оплакванията на [фирма] по искането за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника и ипотекарните длъжници, по което е постановено влязло в сила определение, съдът е посочил, че въпросът е без правно значение на този етап на производството, както и че е неотносима към спора разпоредбата на чл. 637 ал. 6 т. 3 ТЗ, тъй като [фирма] не е ангажирало доказателства за образувано в този смисъл дело.
Първият изложен от жалбоподателя правен въпрос: следва ли при една от двете хипотези по чл. 735 ал. 1 т. 1 и т. 2 ТЗ, съдът по несъстоятелността да постанови решение, без да бъде свикано събрание на кредиторите, не е релевантен за делото, тъй като на 23.06.2010 г. е проведено заключително събраните на кредиторите с предварително обявения дневен ред, на което по т.1 представителите на кредиторите са гласували ”за” приемане на заключителния отчет и доклад на синдика, а по т.2 “против” прекратяване на производството по несъстоятелност. Критериите, посочени в чл. 735 ал. 1 ТЗ, са обективни и когато съдът установи, че един от тях е налице, няма задължение да свиква ново заключително събрание на кредиторите за вземане на решение “за” прекратяване на производството по несъстоятелност, какъвто довод кредиторът [фирма] – [населено място] е поддържал във въззивния съд.
Останалите два изложени от жалбоподателя въпроса, както и той сочи, не са разрешени от въззивния съд. Тъй като по тези въпроси няма произнасяне, не се касае за въпроси, релевантни за делото, от които зависи изходът му, затова е неоснователно искането по тях да се допусне касационно обжалване, а и въпросът за издаването на исканите изпълнителни листове, е решен с влязло в сила Определение от 15.11.2010 г. по ч.т.д.№ 143/2010 г. на САС.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1993 от 21.12.2011 г. по т.д. № 1233/ 2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: