3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 729
С., 12,11,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 5 ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 20 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
С решение № 1396/21.06.2011 г. по гр.д. № 975/2010 г. на Софийски АС, се потвърждава решение № 808/30.06.2010 г. по гр.д. № 88/2010 г. на СГС, с което се: 1. Приема за установено, че П. Н. К. от С. дължи на И. О. на основание чл.485,ал.1 във вр. с чл.538,ал.1 и чл.481,ал.1 ТЗ сумата 200 000 лв. по запис на заповед от 6.02.2009 г. ведно със законната лихва и разноски., 2. Осъжда П.К. да заплати на И. О. сумата 2 000 лв. разноски., 3. Отхвърля предявеният от И. О. срещу Б. 97 О.-С. иск по чл.538,ал.1 във вр. с чл.481,ал.1 ТЗ., 4.Осъжда И. О. да заплати на Б. 97 О. сумата 2 225 лв. разноски.
Против решението са подали касационни жалби две от страните. Ищецът И. О. го обжалва в отхвърлителната част. Единият от ответниците П.К. го обжалва в частта, с която искът е уважен.
И. О. е подало отговор, че касационната жалба на П.К. не следва да се допуска, а е и неоснователна. От П.К. и Б. 97 О. е постъпил отговор по жалбата на И. О., че не са налице основания за допускане, както и че е неоснователна, като претендират за разноски, но няма доказателства за направени такива в това производство.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
І. В молба, вместо изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, И. О. твърди че по отношение на въпросите: Задължително ли записът на заповед следва да обезпечава каузално правоотношение, води ли до нищожност категоричното волеизявление в документа за наличие на такова, допуснал ли е законодателят абсолютна абстрактност на ЗЗ или той винаги “прикрива” каузално правоотношение?, били налице и трите предпоставки на чл.280,ал.1 ГПК.
Вторият въпрос е неотносим, тъй като няма такова волеизявление в процесния ЗЗ. По другите два въпроса е налице непротиворечива константна съдебна практика.
Представени са ТР 1/2005 ОСТК, разпореждане на СРС и определение на СГС за които няма данни да са влезли в сила, и решение 229/28.03.2003 по гр.д. 899/2000 на V г.о.
С последното, както и с решение 5/2.02.2012 по т.д. 75/2011 на І т.о. и др. е прието, че абстрактният характер на записа на заповед, не означава пълно откъсване от повода, който е послужил за издаването му, т.е. че е недопустимо възражение относно самото съществуване на задължението по него. В производството по чл.422 ГПК съдът извършва проверка на съществуването на каузално отношение, само ако длъжникът е направил възражение за наличието на такова правоотношение, за обезпечаване на изпълнението на което е издаден записът на заповед.
Доводите за недопустимост на свидетелските показания, за тяхната обективност и за тяхното кредитиране, не са предмет на това производство.
ІІ. В изложението на П.К. “по чл.280,ал.1,ал.2 и ал.3” ГПК, следва да се има предвид, че тази разпоредба никога не е имала ал.3. Цитираното решение от 21.06.2011 по т.д. 975/2010 на САС не е представено. За представените решения на ВнАС, СЗРС и ВТРС няма данни да са влезли в сила.
1. По чл.280,ал.1,т.1 ГПК са представени две решения ВКС. Твърдяното противоречие не е налице. С обжалваното решение е прието, че авалиста П.К. не може да се ползва от възражението за неизпълнение на каузалната сделка, тъй като разпоредбата на чл.485,ал.1 ТЗ е ограничена от чл.465 ТЗ. В този смисъл е и представеното Р 1569/1802.2004 по гр.д. 2576/2002 на ІІ т.о., че авалистът може да противопостави относителните възражения от каузалното правоотношение между хонората и приносителя, само ако докаже,че приносителят е недобросъвестен и е извършил злоупотреба с право. Тук настоящият състав на І т.о. се позовава и на Р 17/21.04.2011 г. по т.д. 213/2010 г., с което е прието, че не е допустимо авалистите да противопоставят на носителите на менителничния ефект възражения, произтичащи от каузалното правоотношение между него и издателя на ЗЗ. В другото представено от този касатор Р по т.д. 783/2007 на І т.о. няма позоваване на тези текстове от ТЗ. Отделно от това, следва да се има предвид, че тези решения би следвало да се посочат от касатора по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, съобразно т.2 и 3 ТР 1/2009 ОСГТК.
2. По чл.280,ал.1,т.2 ГПК няма представени влезли в сила съдебни решения.
3. По чл.280,ал.1,т.3 ГПК се твърди, че съвременното ограничително тълкуване на чл.485,ал.2 ТЗ е от значение за развитие на правото-усъвършенстване на законодателството, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба, развитие на съдебната практика с оглед изграждането на ясна, безпротиворечива и пълна система от правни норми, обуславящи юриспруденциалното развитие на действащото право. Тук също няма формулиран въпрос. Няма конкретни доводи във възпроизведения от касатора общ контекст на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК. Чл.5 ГПК визира законите, не пълна система от правни норми.
По изложените съображения, касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допускат до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1396/21.06.2011 г. по гр.д. № 975/2010 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: