О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 729
София, 16.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 07.10.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 261 /14 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Държавна А. „Д. резерв и военновременни запаси”, със седалище [населено място] против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 275 от 18. 10.2013 год., по в.т.д.№ 439/2013 год., в частта, с която е потвърдено решение № 343 от 12.04.2013 год., по гр.д.№ 2170/2012 год. на Варненския окръжен съд за уважаване на предявените срещу касатора, като ответник, обективно кумулативно съединени искове на ТД [фирма], [населено място]: по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.6 от сключен между страните договор за съхранение на пшеница -държавен резерв, от 04.03.3009 год. за сумата 6 318 лв., неплатено договорно възнаграждение за четвърто тримесечие на 2010 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното и изплащане, по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за периода 18.01.2011 год. -14.08.2012 год. в размер на 1002.35 лв. и по чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 40 014 лв., обезщетение за ползване силози на ищцовото търговско дружество след прекратяване на договорната връзка между страните за периода 01.01.2011 год. – 31.07.2012 год., ведно с 2 610.19 лв., заедно с обезщетение за забава на тази престация за времето от 01.01.2011 год. до 15.08.2012 год., както и деловодни разноски в общ размер от 3 251.30 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция.
Позовавайки се на чл.12, ал.1 и ал.5 НУРОДРВВЗ /ДВ, бр.95/2003 год./ касаторът основно възразява срещу обосноваността и материалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че договорната връзка между страните не е продължена по силата на закона, а с изтичане на договорения срок е прекратена, както и че сключеният между страните договор за влог, който с оглед специфичния си предмет е под специален режим, регламентиран с цитираната Наредба и ЗДРВВЗ, е възмезден и спрямо него са правно важими и общите правила на ЗЗД.
В инкорпорирано в съдържанието на касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на достъпа до касационен контрол с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право, свързан със „ заплащане на възнаграждение по прекратен договор”.
В подкрепа на твърдяното противоречиво разрешаване на същия са цитирани решения на различни по степен съдилища в страната: № 1434/27.07.2012 год., по т.д.№ 2066/2011 год. на СГС; № 504/03.06.2010 год., по гр.д.№ 80 на Пловдивския апелативен съд; № 109 от 18.11.2012 год., по т.д.№ 824/2011 год. на І т.о. и № 67 от 07.05.2013 год., по т.д.№ 904 / 2012 год. на І т.о..
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по основателността на въведените касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че сключеният между страните договор от 04.03.2009 год. за съхранение държавен резерв от пшеница, удължен до 31.12.2010 год. с анекс от 13. 04. 2010 год. е прекратен с изтичане на договорения между съконтрахентите срок, като с оглед правната характеристика на същия, преустановяването на облигационната връзка няма обратно действие. Следователно възникналите до прекратяване на договора задължения се запазват и съответно влогодателят дължи плащане на договореното възнаграждение и за последното тримесечие от действието му в размер, съобразно отразеното в съставената от него фактура № 242/17.01.2011 год.. С оглед паричния характер на задължението и безспорно установената забава на длъжника решаващият съд е счел за основателна и акцесорната искова претенция за заплащане на обезщетение за периода от изискуемостта на вземането до датата на исковата молба. Позовавайки се на възложения със ЗДРВВЗ контрол относно качеството на съхраняваното зърно на изрично създаден за целта специализиран орган – Националната служба по зърното и фуражите, както и на предмета на Наказателно постановление № 1430/11.02.2011 год., относимо към констатациите в издадените от Агенцията констативни актове, възприето в постановено по реда на ЗАНН съдебно решение за санкция за неизпълнение, но на дадени на влогоприемателя задължителни предписания за реално възстановяване на съхраняваното с влошено качество, зърно – държавен резерв, Варненският апелативен съд е преценил като неоснователно въведеното от ответника защитно възражение за неизпълнен договор.
За лишено от основание в закона и доказателствения материал по делото е възприето и възражението му за недължимост на обезщетение за продължилото след срока на договора съхранение на количеството зърно-държавен резерв, поради продължаване на същия по силата на закона, но вече като безвъзмезден. Изложени са съображения, че отношенията между съконтрахентите по процесния договор, макар и е сключен от ДА”Д.” с външен съхранител, според действащите към този момент ЗДРВВ и Наредба по чл.10, ал.1 от същия, се регулират освен от тези специални нормативни актове и от конкретните договорни клаузи, които в разглеждания случай изрично предвиждат срок на действие и възнаграждение за влогоприемателя. Затова с отпадане на договорната връзка между страните поради изтичане на уговорения помежду им срок, за влогодателя възниква задължение за вдигне / прехвърли/ вложеното количество зърно –държавен резерв, съответно да разпореди преместването му в друг склад, или неговата продажба, като при неизпълнение последният дължи обезщетение за необходимите и присъщи разходи от продължилото съхраняване на вещта, съответстващи, при отсъствие на ангажирани в противен смисъл доказателства, на разходите за минал период.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че формулираният от касатора въпрос не притежава правната характеристика на правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/ 19. 02. 2010 год. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е само този въпрос, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез въведените с исковата молба основание и петитум и е обусловил правните, а не фактически, изводи на съда по конкретното дело.
В случая освен, че въпросът”за заплащане на възнаграждение при прекратен договор” е твърде общ и като такъв е некоректно посочен, предвид различните видове договор и правната характеристика на разглеждания договор за влог на такъв с продължително действие, то обстоятелството, че разрешаването му е обусловено от преценката на конкретните факти и доказателства по делото, а не от тълкуване на закона, изключва същият да е относим към общата предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Само по себе си отсъствие на главната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, според цитираната по- горе задължителна практика на ВКС, е достатъчно, за да се отрече основателността на искането за достъп до касация.
Отделен в тази вр. е въпросът, че с приложената практика жалбоподателят не релевира и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С решение № 504/2010 год., по гр.д.№ 80/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, което е без изрично отбелязване да е влязло в сила, е възприето становището, изразено и в обжалвания съдебен акт, законосъобразността на което всъщност касатора оспорва, че с изтичане на сключен под режима на специалните ЗДРВВЗ и Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по ДР В. срочен договор за влог, отношенията между страните се регулират от общите правила на ЗЗД,вкл. регламентиращи института на неоснователното обогатяване.
Ето защо, дори и да се приеме тезата на жалбоподателя, че поставеният от него въпрос, макар и непрецизен, попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, то твърдяното противоречие по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК – допълнителна процесуална предпоставка за достъп до касация отсъства.
Цитираното решение на СГС № 1434 по гр.д.№ 2066/2011 год. е обезсилено с определение № 505/05.03.2013 год., по т.д.№ 154/2013 год. на Софийски апелативен съд, поради постигната извънсъдебна спогодба между страните по спора. Следователно, по арг. от чл.291 ГПК то не е източник на съдебна практика по см. на чл.280, ал.1, т.2 ГПК и не подлежи на съобразяване, съгласно т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Останалите съдебни актове на ВКС са постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК и според постановките в т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС не се включват в практиката по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, каквото е единственото въведено с касационната жалба селективно основание.
Ответникът не е претендирал деловодни разноски за настоящето производство, поради което при този изход на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК съставът на второ търговско отделение на ВКС не присъжда такива.
Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 275 от 18.10.2013 год., по в.т.д.№439/ от 18.10.2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: