3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 729
гр. София, 18.10.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 60041 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 333/22.02.2016 г., постановено по т.д.№ 4266/2015 г. от VІ-ти състав на Апелативен съд – София.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивния съд се е произнесъл по основателността на предявените обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД, както и по направено възражение за прихващане от страна на ответника по делото.
Съдът е приел, че въпреки липсата на писмен договор между страните, са налице трайни търговски отношения по смисъла на чл.292, ал.1 ТЗ, по силата на които ищецът е доставял на ответника резервни части за автомобили. Прието е за установено, че заключенията на вещите лица по изготвените счетоводни експертизи са обективни и въз основа на тях е приел фактите по спора, водещи до извод за неизплатени задължения от страна на ответника, до размера на присъдената от първоинстанционния съд сума, отчитайки за основателно възражението за прихващане, извършено от съда. По отношение на възражението за прихващането, съдът е приел, че като фактически резултат то е правилно, като е приел в конкретния случай, че разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД е неприложима.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Първия поставен правен въпрос е, следва ли, при установен от въззивният съд неправилен начин на извършено прихващане по чл.76, ал.2 вместо по чл.76, ал.1 ЗЗД, съдът да коригира размера на задължението. Съдът не е приел, че извършеното прихващане е неправилно от гледна точка на фактите по спора, а единствено е променил правната квалификация на прихващането. Като краен резултат, съдът е приел, че прихващането е извършено правилно, т.е. не се налага коригиране на задължението, като този негов извод е фактически и касае фактите по спора, като проверката на възприетата фактическа обстановка от съда не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК, доколкото касае обосноваността на съдебното решение. Необосноваността не е сред основанията по чл.280 ГПК, водещи до допустимост на касационното обжалване, а е основание за касиране на решението по чл.281 ГПК, т.е. наличието на необосновано решение следва да се преценява едва след като са налице основанията по чл.280 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване.
Втория поставен въпрос, касае липсата на заявено приемане от страна на страна по спора на съдебна експертиза и процесуалната възможност на съда да приеме, че страната е приела същата. Приемането на съдебна експертиза е процесуално действие на съда, а не на страната по делото, като в тази насока правният въпрос е неотносим към производството по чл.288 ГПК, като следва да се отбележи също така, че съдът е приел, че експертизата е обективна, като този негов извод е обосновал изводите му относно основателността на предявените искове, а не отразяването му, че страната не е имала възражения по приемането на експертизата.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допускането на касационното обжалване. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по жалбата ще следва да се присъдят направените за това производство разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в размер на 1000 лева.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 333/22.02.2016 г., постановено по т.д.№ 4266/2015 г. от VІ-ти състав на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на [фирма] ЕИК[ЕИК] сумата 1 000 /хиляда/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.