О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 729
София, 19.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1665/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. К. Г. – процесуален представителна ответницата по исковата молба С. К. К. от [населено място] против въззивно решение от 17.7.2011 г. по гр.д.№2806/2011 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-Д отделение.
С обжалваното решение е потвърдено решение №І-33-169/23.11.2010 г. по гр.д.№11400/2009 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 33 състав, в частта, с която е признато за установено по искове с правно основание чл.124, ал.1, във връзка с чл.-415, ал.1 ГПК, С. К. К. от [населено място] дължи на [фирма] – София, сумата 10899 лева на основание чл.415, във връзка с чл.422 ГПК, както и сумата 3497,53 лева, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Въззивната инстанция е приела, че законът утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сградите – етажна собственост, реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия – чл.110а ЗЕЕЕ/отм./ и чл.156, ал.1 ЗЕ, като по този начин се гарантира правото на предприятието да получи цената на доставената до абонатната станция на сградата – ЕС – топлинна енергия. Прието е също така, че тъй като тази цена подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата, се налага утвърждаване на конкретни правила за разпределение на топлинната енергия между собствениците, респ. ползувателите на отделните отопляеми обекти в сградата, поради което всеки потребител на топлинна енергия по смисъла на закона дължи да заплати част от общата цена, съответна на реално потребеното при въведената система за дялово разпределение въз основа на отчетените единици топлинна енергия от средства за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището, и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена на сградната инсталация.
За частично основателно е прието възражението на ответницата по исковете, че ищцовата претенция се основава на прогнозни сметки. Относно довода, че неправилно СРС е приел, че възражението за погасителна давност е направено извън срока по чл.131 ГПК, е прието, че същото е неоснователно, тъй като отговорът по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран след изтичането на срока по посочената разпоредба.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните процесуалноправни въпроси:
1. Изпращането на съобщение до ответника за правото му на отговор с номер на друго дело в призовката счита ли се за редовно връчено уведомление и тече ли за ответника срока по чл.131 ГПК по отношение на делото с действителния номер ?;
2. Следва ли ответникът да носи отговорност за деловодната грешка на съда, изразяваща се в по-късното прилагане на отговора на исковата молба, поради грешното записване на номера на делото в призовката на ответника ?;
3. След като с определението по чл.140 ГПК първоинстанционният съд счете за редовни и допусне възраженията и доказателствата с отговора, отчитайки деловодната грешка, може ли да се укаже на ответника, че срока му по чл.131 ГПК е изтекъл, едва с решението си да се позове на това обстоятелство ?, и
4. Не следва ли първоинстанционният съд с определението си по чл.140 ГПК да укаже на ответника, че счита, че отговора му не е подаден в установения срок, с оглед възможността на ответника да установи обстоятелствата по чл.133 ГПК, както и за възможността на ответника да реализира правата си по чл.64 ГПК ?
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – [фирма] – София, и третото лице – помагач – [фирма] – София, не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок и от надлежна страна.
В. решение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
Във въззивната си жалба жалбоподателката в настоящото производство е поставила въпрос свързан с възражението й за изтекла погасителна давност, и че същото е отразено в отговора й по чл.131 ГПК. Останалите оплаквания във въззивната жалба са по съществото на спора.
Настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че третият и четвъртият от поставените въпроси не са отразени като оплакване във въззивната жалба. По тях не са налице и мотиви на въззивната инстанция в обжалваното решение. Поради това те се поставят за пръв път едва в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговор по тях не се дължи в производството по чл.288 ГПК. Тъй като отговорите по посочените въпроси обуславят отговорите по първия и по втория въпроси въззивното решение не следва да бъде допуснато и по тях до касационно обжалване.
Ето защо въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение 17.7.2011 г. по гр.д.№2806/2011 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-Д отделение, по подадената от адв.- К. Г. – процесуален представител на ищцата С. К. К. от [населено място], касационна жалба, вх.№77207/29.8.2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: