3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 729
С., 22,11,2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 14 ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 170 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Е.-С. против решение от 25.11.2010 г. по в.гр.д. № 207/2010 г. на Бургаски АС, с което се потвърждава решение по гр.д. № 744/2009 г. на Бургаски ОС, с което е обявен за окончателен по реда на чл.19,ал.3 ЗЗД предварителния договор, сключен между ищцата О. П. и касатора, за покупко-продажба на процесния апартамент в Ц..
Ответницата по касационната жалба е подала отговор, че същата не следва да се допуска, а освен това е и неоснователна, като претендира за разноски, но няма доказателства за платени такива в това производство.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по въпросите: за задължението на съда при тълкуване на договорите по чл.20 ЗЗД да търси действителната воля на страните, за съдържанието на посредническия договор, за наличието на предпоставките за обявяване на предварителен договор за окончателен, съдът се бил произнесъл в противоречие с практиката на ВКС-основания за допускане по чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
1. По първите два въпроса, така както са общо формулирани, съществува единство както в правната доктрина, така и в съдебната практика.
По първият въпрос е цитирано Р № 81/7.07.2009 г. по т.д. № 761/2008 г. на І т.о., което се отнася до определяне начален момент на срока от който започва да тече погасителната давност за вземане за подобрения от държателя на недвижим имот при липса на уговорка между него и собственика на подобрената недвижима вещ.
По вторият въпрос е представено Р № 528/10.05.94 г. на V г.о., с което е прието, че търговският посредник не е упълномощен да сключва сделки.
Но по делото е налице договор за изключителни агентски права за продажба на недвижими имоти и в чл.3 възложителят изрично е предоставил в полза на т.нар. посредник право да извършва продажба на жилища. Отделно от това, в чл.50,ал.1 ТЗ е посочено, че търговският посредник е длъжен да води дневник за всички сключени договори.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Твърдяното противоречие не е налице. Липсва обективен материалноправен идентитет на разрешените случаи по приложените решения и конкретния правен спор, който да даде възможност за преценка за наличие на противоречие в практиката на съдилищата.
2. Третият въпрос не е правен, а фактически и затова не може да обуслови приложно поле по чл.280,ал.1 ГПК. Дали са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.19,ал.3 ЗЗД в случая се определя от събраните по делото доказателства.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на конкретен фактически състав, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Д. в касационната жалба за липса на решение на О. за продажба на процесния имот по реда на чл.137,т.7 във вр.с чл.147,ал.2 ТЗ, го няма във въззивната жалба.
Определенията по чл.288 ГПК не се включват в съдебната практика по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 25.11.2010 г. по в.гр.д. № 207/2010 г. на Бургаски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: