О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 729
София, 25.09.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………………….……. и с участието на прокурора …………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 4276 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 100644 от 13.ІХ.2013 г. на [фирма]-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против въззивното решение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-а, от 25.VІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 14743/2012 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СРС, ІІ ГО, 58-и с-в, от 13.VІІ.2012 г. по гр. дело № 7296/2011 г. С последното – като неоснователни и недоказани – са били отхвърлени и трите обективно кумулативно съединени осъдителни иска на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД-във вр. чл. 20, ал. 7 от Наредба № 6/2004 г. за ПППЕЕПРЕМ (отм.), по чл. 59 ЗЗД и съответно – по чл. 86, ал. 1 от същия закон, предявени срещу ответното [фирма]-София за заплащането на сума в размер на 10 167 лв. /с вкл. ДДС/, претендирана като равностойност на припадащи се 2.25% ид. части от изградено съоръжение, представляващо бетонов комплектен трансформаторен пост /БКТП/, на сума в размер на 12 290.98 лв., претендирана като обезщетение за ползването на това съоръжение за периода от 23.V.2007 г. и до завеждане на делото /1.ІІ.2011 г./, както и на сума в размер на 6 538.46 лв., представляваща сбор от дължимите мораторни лихви върху горепосочените две главници за периода 16.VІІ.2010 г. – 16.ХІ.2011 г. и ведно със законната лихва върху тях от предявяването на първите два иска и до окончателното им изплащане.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост (противоречие със събраните по делото доказателства и трайната съдебна практика) и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявените срещу ответното софийско електроразпределително д-во три обективно кумулативно съединени осъдителни иска да бъдат уважени изцяло, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на касатора бъдат присъдени и всички направени по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-София обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл по общо седем правни въпроса, „които биха допринесли” за развитието на правото /не и за точното прилагане на закона! – бел. на ВКС/, понеже по тях „нямало съдебна практика по чл. 290 ГПК”, както следва:
1./ Дали искане за сключването на договор за изкупуване на енергиен обект има значението на покана за заплащане на цената на построените съоръжения, с оглед обстоятелството, че задължението за изкупуване е възникнало по силата на закона още преди искането? 2./ От кой момент възниква изискуемост на задължението на електроразпределителното д-во да заплати стойността на изградените съоръжения съгласно чл. 20, ал. 7 от ПППЕЕПРЕМ № 6/9.VІ.2004 г. и § 4 от ПЗР на закона за енергетиката /ЗЕ/? 3./ Необходима ли е специална покана до длъжника за изпълнение на възникнало по силата на закона задължение, за да е налице забава? 4./ Достатъчни ли са инструкциите, издадени от ДКЕВР, с които дават срок на електроразпределителните д-ва за изкупуване на трафопостове и дали тези срокове обвързват ответника или е необходима изрична покана? 5./ Дължи ли ответното ел. разпределително д-во обезщетение за използване на съоръжения докато не ги е изплатило? 6./ Приложеното под № 8 от исковата молба и неоспорено от страните становище на [фирма] /с изх. № [ЕГН]/ представлява ли извънсъдебно признание и обуславя ли ликвидността и изискуемостта на задължението? 7./ Представеното по делото, прието от съда и неоспорено от страните уведомително писмо до изп. директор на [фирма], представлява ли покана?
Същите седем въпроса били противоречиво решавани от съдилищата, видно от съпоставка между атакуваното въззивно решение и приложеното към изложението по жалбата влязло в сила на 16.VІІІ.2011 г. решение № 685/4.VІІ.2011 г. на СГС, ТК, с-в VІ-13, постановено по т. д. № 760/2010 г.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 029.93 лв. – на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК, както „и всички други съдебни разноски за тази инстанция”. Инвокирани са доводи както относно „формалния” характер на касационната жалба, така и за наличието на съдебна практика по релевираните правни въпроси (влязло в сила на 7.VІІ.2011 г. решение № №-35-21/25.ІІ.2010 г. на СРС, І ГО, 35-и с-в, по гр. д. № 42964/09 г.; влязло в сила на 22.ІV.2013 г. въззивно решение на СГС, Адм. отд-е, с-в ІІІ-В, от 11.ІV.2012 г. по гр. д. № 13401/2011 г.), изключваща приложно поле на касационното обжалване в хипотезите по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отхвърли трите обективно кумулативно съединени осъдителни иска на търговеца настоящ касатор срещу ответното електроразпределително д-во /по-нататък Е./ от фактическа страна въззивната инстанция е приела, на първо място, че търговецът настоящ касатор бил станал страна по договор № ДПЕРМ № 341/28.ІІ.2005 г. за присъединяване на обекти на потребители, изградени в УПИ VІ-1517 от кв. 37 /по плана на [населено място], м. „М. ливади-Запад” – бел. на ВКС/, като е встъпил в правата на първоначалната страна клиент М., като в този договор са посочени техническите параметри, които следва изграденият обект да има, за да бъде присъединен, правата на Е., сред които да изкупи изградения обект след представянето на документи за изграденото, но също и правата и задълженията на клиента /ищцовото [фирма]/: да представи документи за строежа, да прехвърли собствеността на ответното Е., да плати цена за присъединяване. На второ място обаче, СГС е могъл да констатира, че търговецът настоящ касатор не установява „да се ползва от права за сграда и изградените към нея обекти в друг урегулиран поземлен имот, а именно УПИ VІІ-923, 1514, тъй като липсва договор за присъединяване на обекти на ищеца, изградени в това УПИ”, както и доказателства, че за построеното в същия терен нему е било издадено надлежно разрешение за ползване по реда на ЗУТ. При тези данни по делото, според които представеното по делото разрешение за ползване касае бетонов комплектен трансформаторен пост в УПИ VІІ-923,1514 от кв. 37 по плана на София, докато договорът за присъединяване, на който [фирма] се позовава, е за УПИ VІ-1517 от кв. 37, и при липсата на твърдения в исковата молба за идентитет между изградените присъединителни обекти в двата терена и очевидно различните им технически параметри в договорите за присъединяване, СГС е изградил решаващият си правен извод, че евентуална покана до Е. за изкупуване на изграден присъединителен обект задължително следва да се предхожда от представяне на документи по чл. 24 от цитираната Наредба № 6/2004 г., каквито доказателства обаче по делото не са били ангажирани. Следователно единствено въпросите с поредни номера 2, 3 и 5 от изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК са такива, които са били от значение за изхода на делото във въззивната инстанция, докато останалите четири имат изцяло хипотетичен характер, т.е. не са били надлежно включени в предмета на спора по делото.
1. По релевираното от касатора основание по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол:
Представено е към изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК първоинстанционно решение № 685/4.VІІ.2011 г. на СГС, ТК, с-в VІ-13, постановено по т. д. № 760/2010 г., съдържащо отметка, че по отношение частично уважения осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД на [фирма]-София срещу [фирма]-София за сума в размер на 122 874.18 лв. – „цена” на изградени съоръжения за присъединяване към електрическата мрежа, това решение било влязло в сила на 16.VІІІ.2011 г. Решаващият извод на първостепенния съд за частична основателност на тази претенция е бил изграден върху приетото за безспорно установено по делото обстоятелство, че съоръженията са изградени „и за тях е издадено разрешение за ползване, което означава, че същите отговарят на законовите изисквания за годност”. Докато в мотивите към атакуваното въззивно решение на СГС констатацията е в обратен смисъл: че няма представено по делото разрешение за ползване, издадено по реда на ЗУТ, за бетонов комплектен трансформаторен пост /БКТП/ в УПИ VІІ-923, 1514 от кв. 37 по плана на [населено място], м. „М. ливади-Запад”. Ето защо се налага извод, че съпоставка между двете решения на плоскостта на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК е невъзможна, тъй като с тях не се разрешава един и същ правен въпрос.
2. По релевираното от търговеца касатор основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване:
Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая обаче касаторът [фирма]-София не навежда в изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК каквито и да било доводи било за непълнота, за неяснота или за необходимост от отстраняване по тълкувателен път на противоречия в относимите към предмета на спора нормативни актове – закон за енергетиката, както и отменената на 4 април т.г. Наредба № 6 от 9.VІ.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното Е. искане за това, касаторът [фирма]-София ще следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК /във вр. чл. 81 ГПК/, да му заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 029.93 лв. /хиляда двадесет и девет лева и деветдесет и три стотинки/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-А, от 25.VІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 14743/2012 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със съдебен адрес в [населено място], [улица] /чрез адв. С. Р. М./ – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 и 8 ГПК – да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], район „И.”, [улица] юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 029.93 лв. (хиляда двадесет и девет лева и деветдесет и три стотинки).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2