О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 729/03.06.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и осми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Любка Богданова
Членове: С. Димитрова
Г. Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1038 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалва се решение от 07.11.2013 г. по гр. д. № 514/ 2013 г. в частта, с която Кюстендилски окръжен съд чрез частичното потвърждаване на решение от 03.04.2013 г. по гр. д. № 24/ 2012 г. осъжда Г. П. К. да заплати на „В. кооперация „Популярна каса – К.”” ЕИК[ЕИК] на основание чл. 240, ал. 1 и чл. 141 ЗЗД сумата 9 069. 26 лв. – главница по договор за заем № 47/ 24.07.2009 г, ведно със законната лихва от 06.01.2012 г.
Недоволна от решението е касаторът Г. П. К.. Д. до касационно обжалване обосновава със становището, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, обуславящ изхода на делото, в противоречие с решение № 130/ 24.03.2009 г. по гр. д. № 650/ 2008 г. ВКС, ТК, ІІ отд. и с решение № 527/ 29.11.2010 г. по гр. д. 770/ 2010 г. РС-Търговище и по съществен процесуално-правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Материално-правният въпрос, уточнен и допълнен при условията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС в духа на конкретните касационни оплаквания е: Новация ли е договорът между обезпечения кредитор и поръчителя, съгласно който поръчителят се задължава да погаси на равни месечни вноски и в нови срокове за плащане задълженията по договора, обезпечени чрез поръчителството? Друг въпрос в изложението няма. Във втората част то съдържа единствено касационни оплаквания за необоснованост на решението и неправилно разпределение на доказателствената тежест.
От ответника по касация „В. кооперация „Популярна каса – К.” не постъпва отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд констатира, че осъдителното решение е по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. Касационната жалба е от ответницата, която има интерес да иска отмяна на въззивното решение в осъдителната за нея част. Следователно жалбата има допустим предмет и изхожда от легитимирана страна. Подадена е в срок. Въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че източници на вземането с длъжник касатора са договорите за заем и за поръчителство от 24.07.2009 г. В. съд е намерил за неоснователно възражението за нищожност на договора за заем като сключен в противоречие със ЗКИ. Приел е, че заемът е предоставен чрез взаимоспомагателна каса към ищцовата кооперация, това осъществява условията на чл. 4, ал. 1, т. 3 ЗКИ, а те изключват приложението на ЗКИ. Приел е, че договорите за заем и за поръчителство обвързват ищеца, защото има правна възможност да бъде образувана взаимоспомагателна каса за членовете на кооперация, но касата не е правосубектна. А. за това въззивният съд е извел от разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ЗК (отм), в редакцията към взетото решение на Общото събрание за създаване на взаимоспомагателната каса към ищеца. В. съд е приел, че всички задължения на заемателя, за които солидарна отговорност носят и тримата поръчители са предсрочно изискуеми, тъй като кредиторът е упражнил договореното право да ги обяви за такива. Изключил е квалификацията на споразумението от 01.07.2013 г. като договор за новация (чл. 107 ЗЗД). Чрез него кооперацията-кредитор и Е. Г. Й., единият от тримата поръчители, са установили общия размер на задълженията по договора за заем и са се съгласили Е. Й. да ги плати в периода 10.08.2013 г. – 10.07.2016 г. на равни вноски с падеж 10-то число на съответния месец. Еднакъв е предметът на задълженията по договора за заем и по споразумението. Това изключва новацията на задълженията на заемателя. Те съществуват и след споразумението от 01.07.2013 г. За тях поръчителите отговарят солидарно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че материално-правният въпрос обуславя осъдителното решение. Въпросът за това дали със споразумението от 01.07.2013 г. задълженията на заемателя са погасени поради новация обуславя отговорността на касатора като поръчител. Предпоставките на договора за новация са обсъждани и в двете решения, приложени към изложението. В никое обаче не е прието, че има действието на новация договорът с кредитора, чрез който е установено основанието и размера на вече възникнали парични притезания и е изразено длъжникът да извърши плащанията на вноски и в нови срокове. И след такъв договор задължението е същото (старото). Неговият предмет остава незасегнат поради постигнатото съгласие кредиторът до получи изпълнението на части и поради разликата в срока като модалитет. М. (срок, условие, тежест) не са сред съществените белези на вземането. Никое от двете решения не квалифицира като новация (субективна) такъв договор, само защото страни по него са кредитора и длъжник, различен от длъжника по вече възникналото вземане. Подобен договор, какъвто е и договорът от 01.07.2013 г, представлява встъпване в дълг (чл. 101 ЗЗД), а не субективна новация. Следователно ако и материално-правният въпрос да обуславя осъдителното решение, той не е решен от въззивния съд в противоречие с приложените решения.
Втората част от изложението съдържа само оплаквания, които осъществяват две касационни основания (чл. 281, т. 3 ГПК). К. основания са негодни сами по себе си да обосноват допуск до касационно обжалване (чл. 280, ал. 1 ГПК). Проверката дали са налице се извършва във фазата по разглеждане на жалбата – етап, до който настоящото производство е негодно да достигне.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 07.11.2013 г. по гр. д. № 514/ 2013 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд в осъдителната част за Г. П. К. ЕГН [ЕГН].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.