О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 729
София, 04.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесет и четвърти септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1052/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. Т., М. А. Т., А. А. К., Д. О. Х. и П. О. К., подадена като наследници на ищците А. А. К. и А. А. К. срещу решение № 881 от 28.06.2012 г. по гр.д.№ 4402/2011 г. на Софийски апелативен съд. С последното е потвърдено решение от 10.06.2011 г. по гр. д. № 11746/2009 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени исковете на наследодателите на касаторите по чл.407 /отм./ ТЗ срещу ЗК [фирма] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.12.2004 г. за разликата над 10 000 лв. до пълните претендирани размери от по 60 000 лв.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл. 51, ал. 2 и чл. 52 ЗЗД и необоснованост. По съображения в жалбата молят да се отмени съдебният акт, като се постанови ново решение по същество за уважаване на исковете в пълен размер, с присъждане на разноски.
В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, свързани с прилагането на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, които според касаторите съдът е разрешил в отклонение от задължителната съдебна практика както по размера на обезщетението, така и по приетото съпричиняване, в подкрепа на което се позовават на ППВС № 4/68 г. и на решения, постановени по чл.290 ГПК от състави на ВКС, ТК по отношение на разрешения въпрос за справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение и на ППВС № 17/63 г., ТР № 88/62 г. на ОСГК на ВС и решения по чл.290 ГПК, постановени също от състави на ВКС, ТК.
Ответниците по касация ЗК [фирма], Г. фонд и третото лице – Ф. Ф. Л. не са изразили становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд е приел за доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 407/отм./ ТЗ, предвид наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество – предпочитан ответник. Въззивният съд е преценил доказателствата във връзка с механизма на настъпилото ПТП и е отчел влязлата в сила присъда, обвързващо гражданския съд по отношение на деянието, неговата противоправност и вината на водача на автобус „Мерцедес” Ф. Ф. Л.. Решаващият съдебен състав е преценил като основателно релевираното от ответника и уважено от първата инстанция възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия О. А. К. – син на ищцците. Прието е, че причина за настъпване на произшествието е и поведението на К., който пътувал прав в автобуса, на второто стъпало до водача и под действието на центробежните сили при потеглянето му тялото е натиснало вратата и тя се е отворила, като е посочено, че без значение за преценката за съпричиняване е дали поведението на пострадалия е противоправно, като по отношение на процента на приноса му е възприето становището на първоинстанционния съд, а именно, че то е в размер на 1/2. При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди са взети предвид както показанията на свидетелите за преживените от тях скръб и болка, така и възрастта и периода в който те са търпени. Определеното от съда обезщетение в размер на 20 000 лева за всеки един от ищците, наследодатели на касаторите е намалено с 1/2, предвид безспорно установеното съпричиняване от страна на пострадалия, или дължимото от застрахователя обезщетение е по 10 000 лв. С оглед на този извод, е потвърдено отхвърлителното първоинстанционно решение.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане касационно разглеждане на въззивното решение.
Неоснователни са доводите на касаторите, че произнасянето на въззивната инстанция по формулираните в изложението материалноправни въпроси, свързани с приложение на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и с приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗ, са решени в отклонение от практиката на ВКС. Независимо че така поставени, въпросите безспорно са от значение за изхода на делото, но в случая не е доказано наличието на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Определянето на съразмерността на съпричиняването на вредоносния резултат, така и на размера на обезщетението за неимуществени вреди е обусловено от конкретни за всяко дело обстоятелства и тяхната преценка, при съобразяване и на дадените с ППВС № 4/1968 г. задължителни за съдилищата указания за значимите критерии при приложение принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Що се касае до правилността на тази преценка, оплакванията в жалбата не могат да се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК, нито пък те биха могли да се квалифицират като основания за допускане на обжалването.
В обобщение настоящият състав приема, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 881 от 28.06.2012 г. по гр.д.№ 4402/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: