О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 729
гр. София, 07.06.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3522 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение от 05.02.2013 г., постановено по гр.д.№ 13616/2012 г. от ІІ”б” състав на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по основателността на предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. С оглед дадените с решението на ВКС по гр.д.№ 1625/2011 г. указания, съдът е направил преценка на законосъобразността и на двете заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение. По отношение на заповедта за заповед № 14/11.09.2009 г., съдът е приел, че същата не е произвела действие, тъй като по делото липсват данни същата да е подписана от представителя на работодателя. По отношение на заповед № 26/11.09.2009 г., съдът е приел, че същата е незаконосъобразна. До този извод съдът е достигнал, като е приел, че същата заповед е издадена на основание чл.326, ал.1 КТ – поради молба на работника, с тридесетдневно предизвестие. Съдът е приел, че молбата за прекратяването на трудовото правоотношение на това основание, действително подадена от ищцата, написана от нея, е адресирана да трето лице, а не до работодателя по трудовия договор. Молбата е подадена да управителя на магазин „Тринадесетте стъпала”, докато работодател по трудовия договор е [фирма]. Различието в субектите, от дена страна лицето, до което е адресирано волеизявлението, а от друга – работодателя, е дало основание на съда да приеме, че волеизявлението не е валидно и на това основание третото на същото волеизявление лице – работодателя по трудовото правоотношение, не е имал законно основание да прекрати на соченото в заповедта правно основание трудовото правоотношение.
В изложението на касационните основания се сочат два правни въпроса, които според касатора са разрешени при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като същите за от значение за развитието на правото, доколкото по тях липсва задължителна съдебна практика. Сочените правни въпроси са, в кои случаи е налице ясно и категорично волеизявление на работника за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение и може ли работодателят да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.326, ал.1 КТ, когато молбата не е адресирана до него, но в срока на предизвестието, искането на работника му е станало известно и се е запознал с него. Изискването на закона, предизвестието да е ясно и недвусмислено, както и да е отправено именно до работодателя е отразено в трайната и задължителна съдебна практика на ВКС – решение № 617/15.10.2010 г. на ВКС, по гр.д.№ 1493/2009 г. на ІІІ отд., решение № 495/03.06.2010 г. по гр.д.№ 527/2009 г. на ІV гр.отд., решение № 93/08.04.2011 г. по гр.д.№ 1141/2010 г. на ІІІ гр.отд. и др. постановени по реда на чл.290 ГПК. В тях е прието, че предизвестието по чл.326, ал.1 КТ следва да е в писмена форма, да е ясно и недвусмислено и да е адресирано до работодателя. Последното изискване е налице, тъй като с предизвестието си, работникът прекратява едностранно трудовото правоотношение, без да се изисква съгласие на работодателя, като узнаването от страна на работодателят за предизвестие, отправено до трето лице не е в състояние да породи правния ефект от предизвестието до работодателя. Наличието на задължителна съдебна практика по поставените правни въпроси и съобразяването на постановеното въззивно решение с нея, водят до неоснователност на искането за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Представеното с касационната жалба писмено доказателство не следва да се обсъжда в производството по чл.288 ГПК, доколкото процесуалния закон не допуска представянето на писмени доказателства относно съществото на спора пред касационната инстанция, още по-малко в производството по преценка допустимостта на обжалването.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответникът по касационната жалба ще следва да се присъдят направените за това производство съдебни и деловодни разноски, в размер на 600 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение по представения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие № 0227018/17.05.2013 г.
Водим от горното, състав на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.02.2013 г., постановено по гр.д.№ 13616/2012 г. от ІІ”б” състав на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], [улица] ЕИК[ЕИК] да заплати на С. В. К. със съдебен адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.4 адв. П. А., на основание чл.78, ал.3 вр. с чл.81 ГПК сумата 600 /шестстотин/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.